From Wikipedia, the free encyclopedia
Международната психоаналитична асоциация (МПА) е асоциация, включваща 11 800 психоаналитици като членове и работи със 70 учредителни организации. Основана е през 1910 от Зигмунд Фройд от идея, дадена от Шандор Ференци.
Международна психоаналитична асоциация | |
Информация | |
---|---|
Основана | 1910 г. |
Седалище | Лондон, Великобритания |
Сайт | www.ipa.world |
Международна психоаналитична асоциация в Общомедия |
МПА е най-основното акредитирано и регулаторно тяло на психоанализата. Нейната мисия е да се увери в продължаващата сила и развитие на психоанализата за ползата на психоаналитичните пациенти.
Целите на МПА включват създаването на нови психоаналитични групи, стимулиращи дебати, извършване на изследвания, развиване на тренингова политика и установяване на връзки между другите тела. Тя организира огромен Конгрес, който се провежда през две години и е отворен за всички.
През 1902 Зигмунд Фройд започва да се среща всяка седмица с колеги, за да обсъди работата си и психологическото общество на срядата" е родено. От 1908 година то съдържа 14 редовни членове и някои гости, включително Макс Айтингтон, Карл Юнг, Карл Абрахам и Ърнест Джоунс, всичките бъдещи президенти на МПА.[1] Обществото се превръща във „Виенско психоаналитично общество“.
През 1907 Джоунс предлага на Юнг да се организира международна среща и Фройд приема предложението. Мястото на срещата е Залцбург на 27 април 1908 и Юнг я нарича „Първия конгрес по фройдистка психология“ и по-късно тази среща се смята за първия Международен психоаналитичен конгрес, въпреки че МПА все още не е основана.
МПА е основана на следващия конгрес в Нюрнберг през март 1910.[2] През 1914 Фройд публикува книга, озаглавена История на психоаналитичното движение. „Международния журнал на психоанализата“ е официалния журнал на МПА.
Първите 23 конгреса на МПА няма специфична тема.
Номер | Година | Град | Президент | Тема |
---|---|---|---|---|
1 | 1908 | Залцбург | ||
2 | 1910 | Нюрнберг | Карл Юнг | |
3 | 1911 | Ваймар | Карл Юнг | |
4 | 1913 | Мюнхен | Карл Юнг | |
5 | 1918 | Будапеща | Карл Абрахам | |
6 | 1920 | Хага | Шандор Ференци | |
7 | 1922 | Берлин | Ърнест Джоунс | |
8 | 1924 | Залцбург | Ърнест Джоунс | |
9 | 1925 | Бад Хомбург | Абрахам/Айтингон | |
10 | 1927 | Инсбрук | Макс Айтингон | |
11 | 1929 | Оксфорд | Макс Айтингон | |
12 | 1932 | Виесбаден | Макс Айтингон | |
13 | 1934 | Люцерн | Ърнест Джоунс | |
14 | 1936 | Мариенбад | Ърнест Джоунс | |
15 | 1938 | Париж | Ърнест Джоунс | |
16 | 1949 | Цюрих | Ърнест Джоунс | |
17 | 1951 | Амстердам | Лео Бартемайер | |
18 | 1953 | Лондон | Хайнц Хартман | |
19 | 1955 | Женева | Хайнц Хартман | |
20 | 1957 | Париж | Хайнц Хартман | |
21 | 1959 | Копенхаген | Уилям Гилеспи | |
22 | 1961 | Единбург | Уилям Гилеспи | |
23 | 1963 | Стокхолм | Максуел Гителсон | |
24 | 1965 | Амстердам | Гилеспи/Грийнакър | Психоаналитично лечение на обсесивните неврози |
25 | 1967 | Копенхаген | Питър Джейкъб Ван дер Льов | За отреагирането и неговата роля в психоаналитичния процес |
26 | 1969 | Рим | Питър Джейкъб Ван дер Льов | Ново развитие на психоанализата |
27 | 1971 | Виена | Лео Рангел | Психоаналитичната концепция за агресията |
28 | 1973 | Париж | Лео Рангел | Преноса и хистерията днес |
29 | 1975 | Лондон | Серж Лебовичи | Промените в психоаналитичната практика и преживяване |
30 | 1977 | Йерусалим | Серж Лебовичи | Афекти и психоаналитична ситуация |
31 | 1979 | Ню Йорк | Едуард Джоузеф | Клинични издания в психоанализата |
32 | 1981 | Хелзинки | Едуард Джоузеф | Ранното психично развитие, като е отражение в психоаналитичния процес |
33 | 1983 | Мадрид | Адам Лиментани | Психоаналитикът на работа |
34 | 1985 | Хамбург | Адам Лиментани | Идентификацията и нейните превратности |
35 | 1987 | Монреал | Робърт Уолърщайн | Анализата крайни и безкрайна – 50 години по-късно |
36 | 1989 | Рим | Робърт Уолърщайн | Общата почва в психоанализата |
37 | 1991 | Буенос Айрес | Джоузеф Сандлър | Психични промени |
38 | 1993 | Амстердам | Джоузеф Сандлър | Психоаналитичният ум – От слушането до интепретацията |
39 | 1995 | Сан Франциско | Хорацио Ечегоен | Психична реалност – Нейното влияние върху аналитика и пациента днес |
40 | 1997 | Барселона | Хорацио Ечегоен | Психоанализа и сексуалност |
41 | 1999 | Сантяго де Чиле | Ото Кернберг | Афекта в теорията и практиката |
42 | 2001 | Ница | Ото Кернберг | Психоанализа – метод и приложение |
43 | 2004 | Ню Орлиънс | Даниел Видлохер | Работа на границите |
44 | 2005 | Рио де Жанейро | Даниел Видлохер | Травма: Ново развитие в психоанализата |
45 | 2007 | Берлин | Клаудио Лакс Еизирик | Запомняне, повторение и работа в психоанализата и културата днес |
46 | 2009 | Чикаго | Клаудио Лакс Еизирик | Психоаналитична практика – Срещи и отклонения |
47 | 2011 | Мексико сити | Чарлс Ханли | Изследване на основните концепции: Сексуалност, сънища и несъзнавано. |
48 | 2013 | Прага | Чарлс Ханли | Изправяне пред болката: Клиничен опит и развитие на психоаналитичното познание. |
49 | 2015 | Бостън | Стефано Болонини | Променящ се свят: формата и употребата на психоаналитичните инструменти днес. |
50 | 2017 | Буенос Айрес | Стефано Болонини | Интимност. |
51 | 2019 | Лондон | Вирхиния Унгар | Женското. |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.