сирийски генерал From Wikipedia, the free encyclopedia
Махер ал-Асад (на арабски: ماهر حافظ الأسد) е сирийски генерал и командир на елитната Четвърта бронетанкова дивизия на сирийската армия, която заедно със сирийското военно разузнаване формира ядрото на силите за сигурност на Сирия.[1][2] Той също така е член на Централния комитет на сирийския регионален клон на партията БААС.[3]
Махер ал-Асад ماهر حافظ الأسد | |
сирийски генерал | |
Роден |
8 декември 1967 г.
|
---|---|
Учил в | Дамаскски университет |
Военна служба | |
Звание | генерал-майор |
Години | от 1988 г. |
Преданост | Сирия |
Род войски | Въоръжени сили на Сирия |
Командвания | Републиканска гвардия Четвърта бронетанкова дивизия |
Войни | Гражданска война в Сирия |
Семейство | |
Баща | Хафез ал-Асад |
Майка | Аниса Махлуф |
Братя/сестри | Басил ал-Асад Башар ал-Асад Меджид ал-Асад Бушра ал-Асад |
Съпруга | Манал ал-Джадан |
Деца | 3 |
Махер ал-Асад в Общомедия |
В началото на Сирийската революция някои смятат Махер за втория най-влиятелен човек в Сирия след брат му – президентът Башар ал-Асад.[4] Базата му на влияние обаче не се смята за достатъчно силна, за да се противопостави директно на управлението на Башар.[5] Махер се смята за хардлайнер на режима, който според съобщенията е подкрепял репресиите срещу движението „Дамаска пролет“ и е замесен в докладите на ООН за организиране на убийството на ливанския премиер Рафик Харири.[5]
Махер ръководи бруталното потушаване на сирийските протестиращи в Дераа, което води до обявяването на санкции от САЩ и ЕС срещу него.[6] Той е описан от анализаторите като предпочитащ Иран (за разлика от Русия) като играеща най-голямата роля като основен съюзник на сирийското правителство по време на Гражданската война в Сирия и последвалото следвоенно възстановяване. Това е в контраст с позицията на генерал-майор Сухейл ал-Хасан, командир на 25-та дивизия на силите за специални мисии, който придобива голямо влияние в резултат на дейността си по време на Гражданската война в Сирия, за когото се съобщава, че предпочита Русия.[7][8][9][10] През 2021 г. обаче е съобщено, че Махер е част от фракцията на Баас, която настоява за прекратяване на иранското присъствие в Сирия, за да насърчи регионалното сближаване със съседните арабски страни.[11]
Махер ал-Асад също ръководи операциите на страховитите отряди Шабиха – проасадски алавитски паравоенни формирования, известни с фракционистки атаки срещу сунитски цивилни.[12] Като командир на Четвърта бронирана дивизия той е пряко замесен в операциите по производство, трафик и износ на многомилиардната наркоимперия на Сирия, която пренася най-вече незаконния психостимулант Каптагон.[13][14][15][16][17]
Махер ал-Асад е роден на 8 декември 1967 г. като най-малкото дете на Аниса Махлуф и Хафез ал-Асад. Той е само на две години, когато баща му става президент на Сирия. Подобно на другите деца в семейство Ал-Асад, той е отгледан с обществено внимание и е обучаван в Сирия.[18][19]
Завършва средно образование в Академията на свободата и след това учи бизнес администрация в Дамаския университет.[20][21] Следвайки в университета, той преследва кариера в армията като по-големия си брат Басел. Когато Басел загива в автомобилна катастрофа през 1994 г., Махер е споменат като възможен наследник на баща им, но в крайна сметка наследник става брат им Башар, въпреки че му липсва военен опит и политическа амбиция. Спекулира се, че репутацията на Махер като избухлив човек е повлияла на решението в полза на Башар.[22]
Махер ал-Асад управлява редица различни бизнес проекти в Ливан с братовчед си Рами Махлуф. Шмуел Бар твърди, че е имало раздяла между тях двамата, защото Махлуф са се притеснявали, че ще бъдат превърнати в изкупителни жертви на антикорупционна пропагандна кампания.[23] Махер за известно време контролира сайта на онлайн медията Cham Press.[24]
На 23 май 2011 г. ЕС налага санкции за предоставяне на финансиране на правителството, което позволява насилие срещу демонстранти по време на гражданската война в Сирия.[25] Според сп. „Форчън“ Махер се е облагодетелствал от операция за пране на пари за милиарди долари в ливанската банка „Ал-Мадина“, която се срива през 2003 г. в началото на войната в Ирак. Ал-Мадина е била използвана за пране на пари от подкупи на иракски служители и техните партньори в незаконното залагане на програмата на ООН „Петрол срещу храни“. Източници твърдят, че сумата, прехвърлена и изпрана чрез Ал-Мадина, възлиза на над 1 млрд, долара, като 25% комисиона отива за сирийски служители и техните ливански съюзници; сред получателите на тези пари е и Махер.[26]
Банковите записи на Ал-Мадина показват, че на офис мениджърът на офиса на Махер, Халид Кадур, е бил прехвърлен безплатно апартамент в Бейрут, оценен на 2,5 млн. долара – прехвърляне, което следователите смятат, че е имало за цел да го постави под контрола на Махер.[27] Цялото досие за срива на банката е в ливанското Министерство на правосъдието, с изключение на ключовите части, които замесват Махер, които все още са в Ливанската централна банка, защото хората се страхуват да не бъдат убити заради това.[28] На 23 юни 2011 г. ЕС налага санкции на мениджъра на офиса на Махер за предоставяне на финансиране на правителството, което позволява насилие срещу демонстранти по време на въстанието в Сирия. Подобни санкции са наложени и на Раиф ал-Куватли, друг бизнес партньор на Махер.[29]
След смъртта на брат му Басел през 1994 г. Махер поема командването на бригада в Републиканската гвардия.[30] Времето, прекарано като командир на бригада, му позволява да натрупа ценен военен опит и да изгради лични връзки със своите офицери.[31] След смъртта на баща си през 2000 г. е произведен от майор в подполковник.[30] Впоследствие става командир на Републиканската гвардия, – част от 10 000 души, чиято лоялност се смята за гарантирана от значителния дял от приходите, които получава от петролните полета в района на Дейр ез-Зор, и командир на елитния Четвърти брониран отряд на армията – отдел, който някога е бил отбранителните роти на неговия чичо Рифат ал-Асад.[32][33]
През юни 2000 г. Махер е избран в Централния комитет на сирийския регионален клон на партията Баас и впоследствие оказва влияние при убеждаването на брат си Башар през първите няколко месеца от неговото управление да сложи край на политическата откритост на Дамаската пролет.[34] Три години по-късно той се среща в Йордания с израелския бизнесмен Ейтан Бенцур, бивш генерален директор на Израелското външно министерство, и предлага да започне отново мирни преговори с Израел без предварителни условия. Предложението е отхвърлено от Ариел Шарон, министър-председателят на Израел.[35]
Махер често се появява публично с брат си Башар и се говори, че е един от най-близките му съветници. Той се конкурира с Асеф Шаукат за влияние в правителството на Асад. Шаукат е женен за сестра му Бушра и е ръководител на военното разузнаване. Махер се противопоставя на брака на Шаукат със сестра му и кара той да бъде арестуван на няколко пъти, за да ги раздели.[36] През октомври 1999 г. се говори, че той е прострелял Шаукат в стомаха по време на спор.[37] Шаукат оцелява и се говори, че двамата са били в добри отношения. Твърди се, че Башар, Махер и Асеф формират вътрешния кръг на властта в правителството на Асад.[38]
И Шаукат, и Махер са споменати в изтекла чернова на Доклад „Мехлис“ като заподозрени в убийството през 2005 г. на бившия ливански премиер Рафик Харири. Според проектоверсията „един свидетел от сирийски произход, но пребиваващ в Ливан, който твърди, че е работил за сирийските разузнавателни служби в Ливан, е заявил, че приблизително две седмици след приемането на резолюция 1559 на Съвета за сигурност Махер ал-Асад, Асеф Шаукат, Хасан Халил, Бахджат Сюлейман и Джамил ал-Сайед решиха да убият Рафик Харири.“[39]
През 2008 г. Махер отговаря за потушаването на затворнически бунт в Сейд-Ная, където 400 войници са отвлечени от затворниците. Около 25 души от 10 000 затворници са убити по време на репресиите.[40] Групи за защита на човешките права има непотвърдени видеозаписи, които уж показват как Махер прави снимки с мобилния си телефон на разчленените тела на затворници след бунта.[41] Снахата на Махер, Мажд ал-Джадан, която живее в изгнание във Вашингтон, твърди, че лицето на видеозаписа е Махер.[42] През 2016 и 2017 г. има противоречиви доклади относно ранга на Махер, независимо дали е бил бригаден генерал или генерал-майор.
През април 2018 г. е назначен за началник на сирийската елитна 4-та бронирана дивизия, която наблюдава, наред с други неща, дейностите на въоръжената алавитска милиция, известна като Шабиха.[43] Преди това е командир на 42-ри батальон в състава на дивизията.[44]
От началото на сирийското въстание в средата на март 2011 г. войските на Махер изиграват ключова роля в насилственото потушаване на протестите в южния град Дераа, крайбрежния град Баниас, централната провинция Хомс и северната провинция Идлиб.[45] В. „Лос Анджелис Таймс“ съобщава, че съществуват видеозаписи, за които активисти и наблюдатели твърдят, че показват как Махер лично стреля по невъоръжени протестиращи, които настояват за падането на правителството на Асад в предградието Барзех на Дамаск.[46] Дезертиращи войници под командването на Махер съобщаат, че са получили заповеди от него да използват смъртоносна сила срещу невъоръжени протестиращи. Един дезертирал снайперист съобщава, че по време на протестите в Дераа: „Беше ни наредено да се целим в главата или сърцето от самото начало. Не ни бяха дадени конкретни числа, но ни беше казано да убием колкото е възможно повече, докато има протести.“[47]
Премиерът на Турция Реджеп Таип Ердоган заявява, че действията на Махер по време на сирийското въстание се доближават до дивотия и оказва натиск върху брат му Башар да отстрани Махер от командването на армията и да го изпрати в изгнание.[48] На 27 април 2011 г. Съединените щати налагат санкции на Махер за подпомагане на нарушенията на човешките права в Сирия.[49] Две седмици по-късно, на 10 май 2011 г., ЕС санкционира Махер за това, че е бил главният надзорник на насилието срещу демонстранти по време на въстанието в Сирия.[50] Арабската лига издава списък с деветнадесет сирийски служители, на които е забранено да пътуват до арабските страни и чиито активи са замразени от тези страни. Сред посочените са Махер, неговият братовчед и телекомуникационен магнат Рами Махлуф, както и военни и разузнавателни фигури.[51] На 2 декември 2011 г. на Махер също е наложена забрана за пътуване.
Ролята на Махер става по-значима след убийството на сирийския министър на отбраната, високопоставени служители по сигурността и Асеф Шаукат на 18 юли 2012 г.[52] След четиридневна обсада от опозиционните сили от 18 до 22 юли 2012 г., 4-та бронетанкова дивизия, командвана от Махер, преминава през три контролирани от бунтовниците района на Дамаск.[53]
През август 2012 г. саудитският вестник „Ал-Ватан“ твърди, че Асад е готов да се оттегли и че брат му Махер е загубил краката си при бомбения атентат в Дамаск на 18 юли 2012 г., цитирайки руския заместник външен министър Михаил Богданов.[54] Информацията веднага е опровергана в руски медии.[55] След това всекидневникът пуска аудиозапис от твърдяния разговор, но се твърди, че гласът не е звучал като този на Богданов.[56] Други източници, включително западен дипломат, казват, че са чули, че Махер е загубил крак.[57][58]
В доклад от юли 2013 г. на проправителствени уебсайтове се посочва, че Махер е командвал войски в театъра на операциите в Халеб и Хомс.[59]
Като командир както на елитната Републиканска гвардия, така и на Четвърта бронетанкова дивизия, Махер е известен като най-големият главорез в семейство Асад.[60] Той е широко възприеман като твърд лоялист, който довършва мръсната работа за режима.[61]
Доклад на ООН от 2005 г. обвинява Махер, че е лично замесен в убийството на ливанския премиер Рафик Харири. Скандалната Четвърта бронетанкова дивизия на Махер е отговорна за започването на брутални репресии срещу протестиращите в Дераа, убивайки много цивилни, което води до разпространението на антиправителствени демонстрации в цялата страна по време на събитията от Сирийската революция.[62]
Махер играе централна роля в координирането на производството на незаконни лекарства от сирийския режим и трафика им към чужди държави. Йорданският журналист Салах Малкауи казва: „В операцията по контрабанда на лекарства участват командири на милиции, служби за сигурност, военни сили. Лекарствата не могат да достигнат до тези райони, без да преминат през десетки бариери и контролно-пропускателни пунктове, които попадат в Четвъртата дивизия, която е под ръководството на Махер ал-Асад, братът на сирийския президент... Говорих с няколко (контрабандисти). Те са получили военно обучение... използвайки военни тактики... за извършване на сложни нападения.“[63]
През април 2011 г. президентът на Съединените щати Барак Обама издава изпълнителна заповед 13572, блокираща собствеността на Махер ал-Асад по отношение на нарушения на правата на човека и брутално потушаване на протестиращите в Сирия.[64]
През март 2023 г. Съединените щати и Обединеното кралство налагат допълнителни санкции срещу Махер ал-Асад и неговите сътрудници, заедно с други наркобарони, за участието им в сирийската наркоиндустрия и трафика на Каптагон. Министерството на финансите на САЩ обвинява Махер ал-Асад и неговия Четвърти отдел за финансиране на „незаконни схеми за генериране на приходи, които варират от контрабанда на цигари и мобилни телефони до улесняване на производството и трафика на Каптагон".[65][66][67][68]
През април 2023 г. Европейският съюз налага санкции на лица и фирми, свързани с Махер и неговата Четвърта бронетанкова дивизия за военни престъпления, изтезания и подпомагане на незаконната търговия с наркотици в Сирия. Режимът на Асад е определен като основен актьор, който улеснява трафика на Каптагон до европейските пристанища.[69] Документът за санкциите, публикуван от Съвета на Европейския съюз, гласи: „Четвърта бронетанкова дивизия е отговорна за жестоките репресии срещу цивилното население. Четвърта бронетанкова дивизия също печели от военната икономика, особено от трафика на Каптагон. Търговията с Каптагон се превърна в ръководен от режима бизнес модел, обогатявайки вътрешния кръг на режим и оформяйки неговата спасителна линия“.[70]
На 20 август 2012 г. се появяват слухове, че Махер, който не е бил виждан от атентата в Дамаск на 18 юли 2012 г., е починал от нараняванията си, след като RT съобщава, че висш сирийски военен е починал в болница в Москва.[71] След публикуването на доклада сирийските държавни медии отричат това да е вярно.[71] Член на проопозиционния Сирийски национален съвет, Мохамад Махзех, заявява, че той и други членове са 100% сигурни, че е вярно и че Махер е сирийският военен служител, който е починал в Москва.[71]
Въпреки това на 10 октомври 2012 г. Абдула Омар, избягал сирийски журналист, казва пред Си Ен Ен, че Махер е бил лекуван в Русия, но се е върнал в президентския дворец, където Ал-Омар казва, че той е загубил левия си крак при бомбардировката, а също и използването на лявата си ръка.[72]
Снимка на Махер Ал-Асад с певеца Джордж Васуф от юни 2014 г. е публикувана от ливански телевизионен водещ, потвърждавайки, че той е жив.[73]
На 15 ноември 2023 г. Франция издава заповед за арест на Махер Ал-Асад по обвинения в съучастие в престъпления срещу човечеството и съучастие във военни престъпления. Обвиненията са свързани с химическите атаки в град Дума и област Източна Гута през август 2013 г., при които загиват повече от 1000 души.[74]
Махер е женен за Манал ал-Джадан, сунитка, от която има две дъщери и един син.[75][76] Бракът му със сунитка, като този на брат му Башар[77], укрепва бизнес връзките му със сунитския елит.[78] Според американския новинарски уебсайт „Глобал Пост“ Махер е считан от онези, които го познават, за твърде избухлив, за да бъде ефективен владетел.[75]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.