![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/27/Yellow_adipose_tissue_in_paraffin_section_-_lipids_washed_out.jpg/640px-Yellow_adipose_tissue_in_paraffin_section_-_lipids_washed_out.jpg&w=640&q=50)
Мастна тъкан
From Wikipedia, the free encyclopedia
Мастната тъкан е вид отпусната съединителна тъкан, съставена главно от адипоцити.[1] Освен тях, мастната тъкан съдържа и стромална съдова-клетъчна фракция от клетки, включваща преадипоцити, фибробласти, кръвоносни ендотелни клетки и различни имунни клетки. Адипозната тъкан се образува от преадипоцитите. Основната ѝ роля е да съхранява енергия под формата на липиди, макар също да осигурява топлоизолация на тялото. Мастната тъкан напоследък се счита за голям ендокринен орган,[2] тъй като произвежда хормони: лептин, естроген, резистин и цитокин.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/27/Yellow_adipose_tissue_in_paraffin_section_-_lipids_washed_out.jpg/640px-Yellow_adipose_tissue_in_paraffin_section_-_lipids_washed_out.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/65/Blausen_0012_AdiposeTissue.png/640px-Blausen_0012_AdiposeTissue.png)
Съществуват два основни вида мастна тъкан – бяла и кафява. Бялата служи за съхраняване на енергия, докато кафявата генерира телесна топлина. Образуването на мастна тъкан се контролира частично от гена WDTC1. Мастната тъкан (в частност кафявата) е идентифицирана за пръв път от швейцареца Конрад Геснер през 1551 г.[3]