Мариус Петипа
From Wikipedia, the free encyclopedia
Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа,[1]) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета.
Мариус Петипа Michel-Victor-Marius-Alphonse Petipa | |
Мариус Петипа, първи балетмайстор на Петербургския имперски театър | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Гурзуф, Русия |
Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
Учил в | Брюкселска консерватория |
Псевдоним | Мариус Иванович Петипа |
Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден „Академични палми“ |
Семейство | |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Мариус Петипа в Общомедия |
От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Мариинския и Кировския театър). Автор на над 50 балета, някои от които все още се играят напълно или частично с оригиналната хореография. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900).
Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов).[1]
Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото гран-па, па-дьо-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-дьо-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-дьо-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.