Майстори
българска драма от Рачо Соянов / From Wikipedia, the free encyclopedia
„Майстори“ е българска драма представена почти едновременно и излязла в близко време със „Старопланински легенди“ на Йордан Йовков (1927), „Вечната и святата“ на Елисавета Багряна (1927) и „Прозорец“ от Атанас Далчев (1926).[2] Нейният автор Рачо Стоянов я лансира през 1927 година. Още същата година по предложение на Николай Лилиев, режисьорът Николай Масалитинов в Народният театър открива сезона с нейна постановка.[3][4]
Майстори | |
Автор | Рачо Стоянов |
---|---|
Създаден | 14 септември 1927 г. режисьор Николай Масалитинов[1] |
Първо издание | 1926 – 1927 г. г. България |
Оригинален език | български |
Жанр | театрална драма |
Ситуацията в българското изкуство след Първата световна война създава сложна дилема пред творците. Постоянно разширяващите се международни връзки носят влияния от западноевропейските и руските модерни течения в литературата и изкуството чрез проявите на символизма и импресионизма, които се смесват и допълват от новите явления като експресионизма, кубизма, имажинизма и футуризма.[2]
Тежката демографска и икономическа ситуация в страната водят до поява на националистически тенденции и стремеж към завръщане към мисията на българската жена, към богатата душевност на българите и народните традиции. Драмата „Майстори“ практически се явява синтез на борбата между старото и новото, както в изкуството, така и в дребните детайли в бита на българското семейство.[2]
Театралната пиеса представя във възвишен вариант живота и творческите тежнения на дряновските и тревненските майстори строители и марангози (дърворезбари) гурбетчии, които са отивали по далечни краища да строят и изографисват църкви, манастири, мостове и чешми, къщи и конаци на богати турци, българи и румънци. Забягнал по далечна чужбина, станал вече прочут майстор Живко се завръща у дома си. Започва борба с майстор Найден за новото в живота на майсторията и за сърцето на неговата стара любов Милкана.[2]
Изпълнената с трагизъм битка, подобно на житейските битки, които води авторът Рачо Стоянов, конфликт, който би трябвало да се разреши от резбарския еснаф в състезание между двамата герои в драмата е решен от трагичната случайност на един револверен изстрел. Така пред олтара на изкуството бива положено и майсторството, и любовта, и дори самият живот.[2]