Магнит
From Wikipedia, the free encyclopedia
Магнѝт (на гръцки: μαγνήτης λίθος, magnḗtis líthos, означаващо камък от Магнезия) е тяло или предмет, което притежава собствено магнитно поле. Магнитното поле е невидимо, но е отговорно за най-важното свойство на магнитите: силата с която привличат или отблъскват феромагнитни материали като например желязо. Магнезия, откъдето идва името, е област в Древна Гърция, където са намерени залежи от магнетит. Най-ранните описания на магнити, запазени до днес са от Гърция, Индия и Китай и датират от преди около 2500 години.[1][2][3] През 12-и и 13 век компасите, използвани за навигация в Европа и Китай са направени от магнити.[4]
За най-простия и най-малкия магнит може да се счита движещият се електрон. Магнитните свойства на всички останали магнити се обуславят от магнитния момент на електроните в тях.[5] Магнитите могат да се изработват в различна форма – като конска подкова, пръчка, диск и други по-екзотични форми.