From Wikipedia, the free encyclopedia
„М-84“ е модерен основен боен танк от втора генерация, произвеждан от Социалистическа федеративна република Югославия (1984 – 1991) и после в Хърватия (1996 – 2003).
| М-84 | |
 М-84 от сръбската армия | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност |  Югославия Хърватия |
| Тип | основен боен танк |
| История на производство и служба | |
| Производител | Югославия |
| Брой произведени | ~652 |
| На въоръжение в | Югославия Кувейт Сърбия Хърватия Босна и Херцеговина Словения |
| Конфликти | Война в Персийския залив (1990-1991) Югославски войни |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 48 t |
| Дължина | 9,53 m |
| Ширина | 3,57 m |
| Височина | 2,19 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | покрита с композитна сплав; включително високо-устойчева стомана |
| Основно въоръжение | 125 mm 2A46 гладкостволно танко оръдие |
| Допълнително въоръжение | 7,62 mm M86, коксиална картечница 12,7 mm M87 противовъздушна картечница |
| Технически данни | |
| Силова установка | дизелов V-46TK 1000 hp (750 kW) |
| Макс. скорост | 68 km/h (по шосе) |
| Екипаж | 3 души |
| М-84 в Общомедия | |
М-84 е модификация на съветския танк Т-72, разработена от Военнотехническия институт в Белград. М-84 има някои подобрения, като по-добра композитна броня и по-мощен двигател. Танкът влиза в употреба в Югославските въоръжени сили през 1984 г., а неговата модификация М-84М – няколко години по-късно.
Около 240 предприятия от цяла Югославия участват в производството на танка (и още около 1000 участващи непряко), сглобяван окончателно в гр. Славонски брод, Хърватия.
В края на 1980-те години започва проект за заменящ танк, наречен „Вихър“. За разлика от М-84, този танк не копира съветска машина. Поради разпадането на Югославия този проект е изоставен.
Последната югославска версия на М-84 е М-84АБ1, която е представена през 2004 г. По външен вид и параметри наподобява руските Т-90.
Хърватия разработва високомодернизиран прототип, наречен М-95 Дегман. М-84Д е версията, влязла в серийно производство, която в основата си е М-95 Дегман с малки промени.
Около 150 танка М-84 са изнесени за Кувейт. Печалбата от продажбата е 500 млн. американски долара, което е най-голямата печалба от износ на военната промишленост на Югославия по онова време. Разпадането на СФРЮ през 1991 г. спира износа. Кувейт е поискал 215 танка, но не е изпълнена цялата поръчка. Тогава Хърватия предлага на Кувейт да модернизира техните танкове по стандартите на М-84Д и да им продаде още 65 танка. В същото време Кувейт отхвърля предложението на САЩ да замени техните остарели танкове с М1 Ейбрамс.
М-84 е въоръжен с 2A46 125 mm гладкостволно оръдие. Газовият цилиндър е поместен в средата на оръдието и е покрит със защитен топлинен слой, който намалява деформациите на оръдието от високите температури и осигурява това то да е охладено при внезапни изстрели. М-84 използва автоматично презареждане, което осигурява по 8 изстрела в минута.
Мунициите са подредени под купола на корпуса на танка. Тази концепция е взета от съветския Т-72. Това позволява бързо изстрелване на снаряди, но прави М-84 уязвим. Тази слабост е използвана от хърватските сили в Хърватската война за независимост и от словенските войници в Десетдневната война за да се унищожат екипажите на югославските танкове. В по-късните етапи на конфликта тези загуби са намалени чрез използването на нови подобрени тактики.
Освен основното оръдие М-84, танкът е въоръжен и с коаксиална картечница 7,62 mm M86 и с още една противовъздушна картечница 12,7 mm M87.
Танкът използва 12-цилиндров дизелов двигател V46-6 с водно охлаждане и с мощност 574 kW. Подобрената модификация М-84А има по-модерен и мощен V46-TK 735 kW двигател. С максимално гориво (1200 L) танкът може да измине 450 km, а заедно с външните резервоари разстоянието се увеличава до 650 km.
Хърватските модификации имат подобрена мощност на двигателя. Моделът М-84А4 има двигател немско производство с мощност 820 kW, а М-95 Дегман е с 895 kW двигател, най-мощният сред всички варианти на М-84. Дегман има и най-голям обем на горивото – 1450 L.
През 2005 г. са представени М-84АБ1 и М-2001, подобрени и модернизирани версии на М-84. Основно подобрение е системата за дневно/нощно виждане. M84A1 е заменено от по-добро оръдие с подобрени характеристики и по-добра възможност за сменяне на боеприпасите в полеви условия. М-2001 може да изстрелва противотанкови управляеми ракети с лазерно насочване, с което могат да се засичат вражески танкове на разстояние 9 km.
М-2001 е покрит с реактивна броня. Подобрената броня е оборудвана и с модерна електрооптична система против жично и лазерно насочвани противотанкови ракети.
М-84 е много идентичен със съветския Т-72, чиято модификация е. Югославия обаче не единствената страна, която е поискала лиценз за конструкции на базата на Т-72. Много страни от бившия Източен блок и страни наследнички на СССР също произвеждат танкове, които са много близки до М-84.
Танкът от трета генерация Т-90 е много подобен на сръбския М-84АБ1. По-голямата част от частите за М-84АБ1 се доставят от Русия, което също говори за големия процент на подобие и заменимост на тези танкове.
Няколко месеца преди Войната в Залива в Кувейт няколко варианта на М-84 от Югославската армия трябва да заменят старите британски танкове. След подписването на договора четири танка М-84А са взети от Ниш, за да бъдат доставени за операцията, но Иракската армия ги пленява скоро след окупацията. Следващите доставки на танкове са спрени по време на инвазията. Кувейтската бронирана бригада Фатах е оборудвана със 70 танка М-84. Те обаче не вземат участие в битката, защото са много подобни на Т-72 в иракската армия. М-84 е много ефективен срещу Т-62 и Т-55. Няколко от тях са унищожени от приятелски огън.
По време на Десетдневната война в Словения М-84 са натоварени със задачата да охраняват границите на Съюзната република. Тъй като Словенската армия няма почти никакви военни бронирани единици, няма нужда М-84 да бъдат пратени на предните фронтове.
Танковете са използвани за пробиване на барикадите от камиони, но с не много голям успех.
Югославските сили губят около 20 броя М-84 по този начин и вероятно изоставят още 60 от тях. Словения завзема всички тези танкове, намиращи се на нейна територия след подписването на мирния договор.
М-84 имат възможност да покажат своите възможности при битката при Вуковар, където югославските сили най-вероятно лековерно разгръщат големи колони от ОБТ без подкрепа от пехотата. Заради това те търпят големи загуби само за един ден, когато са унищожени около 100 бронирани превозни средства, основно танкове Т-55 и 20 М-84.
В Босна М-84 има малка възможност за водене на битки. Със започването на войната всички бронирани машини и екипировката им е предадена на армията на Република Сърбия. Тя разполага с около 150 до 200 танка М-84 и армията на Босна и Херцеговина пленява само три машини от тях. Много танкове М-84 са използвани при обсадата на Сараево, както и при други по-малки по мащаб конфликти. Броят на танковете, унищожени по време на Босненската война, е неизвестен.
По време на войната в Косово са използвани танкове М-84 от 211-а и 252-ра бронирани бригади на Югославската армия. Те са използвани срещу евентуална инвазия на НАТО в Косово и Метохия, а срещу албанските бунтовници са използвани танкове Т-55, които са много ефективни в допълнение с пехотата (БВП М-80, БОВ и М53/59 Прага).
НАТО заявява, че са унищожили 300 сръбски танка, но това е съмнителна информация. 14 танка са унищожени от въздушни удари на НАТО. От тях 8 са Т-55 и 5 М-84, като за попаденията, освен авиацията на НАТО, е помогнала и армията за освобождение на Косово
Сърбия
Кувейт
Босна и Херцеговина
Хърватия
Словения
Либия
Пакистан
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
