From Wikipedia, the free encyclopedia
Лъжата е съзнателно изречено неистинно твърдение[1], с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото. Когато дадена лъжа е изречена с користни подбуди, и е поддържана от изреклия я̀, тя се трансформира в измама.
Мотивите за изричане на лъжа/и могат да са най-разнообразни, (примерно: с цел да се затаи или прикрие истината, или да се въведе някой/и в заблуда и т.н.).
Човек, който често лъже, се нарича лъжец.[2] Лъжата следва да се различава от заблудата по това, че човекът който лъже, го върши съзнателно, докато онзи който не осъзнава нестинността на изреченото, върши заблуда[3], поради неинформираност или подвеждаща информация, която ползва, или с която разполага.
По двузначната логика, лъжата е едно от двете възможни състояния, противоположно на истината.
В информатиката лъжата е недостоверна информация. Лъжовни могат да са факти, сведения, данни и т.н. Истината в информатиката е достоверната информация. Недостоверната информация в информатиката може да се дължи на различни причини - от получени несигурни факти или сведения, до недостатъчност и непълнота на подадените данни.
Блъфирането е претендиране за намерение или наличност на нещо, което всъщност не притежава.
Голямата лъжа е опитът да се измами жертвата в това, да повярва на нещо голямо, което всъщност противоречи на информацията, която жертвата вече има, или на здравия разум.
Изфабрикуването е тип лъжа, която е представена като истинно твърдение, без да се знае със сигурност дали нещо е вярно.
Казването на лъжи е забранено от Петте свещени заповеди, фундаменталните етични правила за всички будисти.
В Корана се казва, че Бог знае тайните на сърцата на хората и когато някой лъже.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.