Луиджи Коменчини

Луиджи Коменчини (на италиански: Luigi Comencini) е италиански филмов режисьор^[1] и сценарист.

Луиджи Коменчини Luigi Comencini
италиански режисьор
Роден	8 юни 1916 г. Сало, Италия
Починал	6 април 2007 г. (90 г.) Рим, Италия
Погребан	Фламинио, Рим, Италия
Националност	Италия
Учил в	Политехнически университет Милано
Режисура
Активност	1937 – 1991
Уебсайт	Страница в IMDb
Луиджи Коменчини в Общомедия

В кариерата си режисира най-големите италиански актьори, включително Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида в „Хляб, любов и фантазия“ – филм, с който поставя началото на комедията по италиански, на която е един от най-големите представители заедно с Марио Моничели и Дино Райс.

Биография

Коменчини е роден в Сало – град в района на Бреша, разположен на езерото Гарда. Прекарва детството си в град Ажан, Франция, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното.

След завръщането си в Италия учи архитектура в Миланската политехника, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В тези години, като член на Фашистката университетска група, той участва в пропагандното фашистко събитие „Крайбрежия на културата и изкуството“, като печели едно издание. Още от самото начало, с късометражния филм „Деца в града“ (1946) и първия си филм „Краденето забранено“ (1948), той проявява особен интерес към периода на детството/юношеството – тема, която ще го съпътства през цялата му кариера.

По-късно работи като архитект и като филмов критик: заедно с брат си Джани и с Алберто Латуада участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.).

През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появява филмът „Деца в града“.

След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти, той създава първия си успешен филм – „Императорът на Капри“ (1949), в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария за „Спуснати щори“ заедно с Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм „Хайди“ (1952) му носи голям публичен успех. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „комедия по италиански“, е „Хляб, любов и фантазия“ (1953). В главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма следва втора част – „Хляб, любов и ревност“ (1954).

През 1955 г. по екраните тръгва филмът „Красотата на Рим“, в който участва Алберто Сорди. След няколко по-слаби филма (с изключение на „Прозорецът към Луна Парк“ от 1957 г., излязъл без много шум и днес считан за един от най-добрите му творби), той режисира Сорди в това, което обикновено се смята за негов шедьовър – „Всички у дома“ (1960), трагикомедия за Италия след 8 септември.^[2] Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което слага край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получава специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва. По темата за съпротивата той прави и „Момичето на Бубе“ (1963), базиран на едноименния роман на Карло Касола, посветен на съдбата на партизаните в Следвоенна Италия. Филмът е посрещнат с одобрение от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гуарески за Дон Камило (1965), последван от драматичния „Неразбран“ (1966) и „Детството, призванието и първите преживявания на Джакомо Казанова, венецианец“ (1970).

Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран е показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и печели златната награда в детското филмово състезание. Други успешни телевизионни филми са „Сърце“ (1984) и „Историята“ (1986).

През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера.

Сред последните му кинематографични творби трябва да се споменат „Обърни се „Еудженио“ (1980), „В търсене на Христос“ (1982), „Калабрийско момче“ (1987), „Весела коледа... честита нова година“ (1989) и „Марчелино хляб и вино“ (1992), както и филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини, в която премества времето на действието на операта в началото на XX век.

След публикуването на автобиографичната книга „Детство, призвание, преживявания на един режисьор“ (1999) Луиджи Коменчини умира в Рим на 6 април 2007 г. на 90-годишна възраст. Погребан е в гробището „Прима Порта“.

Личен живот

От 1980-те години на режисьорът страда от болестта на Паркинсон.

От съпругата си принцеса Джулия Грифео ди Партана има четири дъщери: режисьорките Кристина и Франческа (които помагат в режисирането на последната му творба – римейк на „Марчелино хляб и вино“), сценографката Паола и ръководителката на продукцията Елеонора. Неговият внук Карло Календа, син на Кристина, е министър в Правителството на Ренци (2014 – 2016) и в Правителството на Джентилони (2016 – 2018).

Филмография

Кино

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1943	Краденето забранено	Proibito rubare
1949	Императорът на Капри	L'imperatore di Capri
1951	Спуснати щори	Persiane chiuse
1952	Трафикът на белите жени	La tratta delle bianche
1952	Хайди	Heidi - Son tornata per te
1953	Куфарът на мечтите	La valigia dei sogni
1953	Хляб, любов и фантазия	Pane, amore e fantasia
1954	Хляб, любов и ревност	Pane, amore e gelosia
1955	Красавицата на Рим	La bella di Roma
1957	Прозорецът към Луна Парк	La finestra sul Luna Park
1957	Съпрузи в града	Mariti in città
1958	Опасни съпруги	Mogli pericolose
1959	И това в понеделник сутрин	Und das am Montagmorgen
1959	Изненадите на любовта	Le soprese d'amore
1960	Всички у дома	Tutti a casa
1961	Яхнал тигъра	A cavallo della tigre
1962	Комисарят	Il commissario
1963	Момичето на Бубе	La ragazza di Bube
1964		Fatebenefratelli	сегмент Tre notti d'amore
1964	Еритрея	Eritrea	сегмент La mia signora
1965	Трактат по евгенетика	Il trattato di eugenetica	сегмент Le bambole
1965	Лъжкинята	La bugiarda
1965	Другарят Дон Камило	Il compagno Don Camillo
1966	Неразбраният	Incompreso
1968	Италиански тайни служби	Italian Secret Service
1969	Детство, призвание и първи изживявания на Джакомо Казанова, венецианец	Infanzia, vocazione e prime esperienze di Giacomo Casanova, veneziano
1969	Без да знаеш нищо за нея	Senza sapere niente di lei
1972	Научното скопоне	Lo scopone scientifico
1974	Престъпление от любов	Delitto d'amore
1974	Боже мой, колко съм пропаднала!	Mio Dio, come sono caduta in basso!
1975	Неделна жена	La donna della domenica
1976	Недоразумението	L'ecquivoco	сегмент Basta che non si sappia in giro
1976	Няколко странни случая	Quelle strane occasioni	сегмент L'ascensore
1976	Лека нощ, дами и господа	Signore e signori, buonanotte	сърежисьор
1977	Котката	Il gatto
1979	Голямото задръстване	L'ingorgo – Una storia impossibile
1980	Обърни се, Еудженио	Voltati Eugenio
1982	В търсене на Христос	Cercasi Gesù
1987	Калабрийско момче	Un ragazzo di Calabria
1988	Бохеми	La bohème
1989	Весела Коледа... честита нова година	Buon Natale... buon anno
1991	Марчелино хляб и вино	Marcellino pane e vino

Телевизия

година	филм	оригинално заглавие	бележки
1970	Децата и ние	I bambini e noi	документален сериал
1972	Приключенията на Пинокио	Le avventure di Pinocchio	тв минисериал в 6 еп.
1978	Любовта в Италия	L'amore in Italia	документален тв сериал
1983	Сватбата на Катерина	Il matrimonio di Caterina	епизод от тв сериал Dieci registi italiani, dieci racconti italiani
1984	Сърце	Cuore	тв минисериал от 6 епизода
1986	Историята	La storia	тв филм
1988		Pèlerinage à Agen e Les Gaulois	епизод от тв минисериал Les français vus par

Източници

1. www.imdb.com
2. Pitassio, Armando, Una storia riscritta : l'Italia nei Balcani e in Grecia (1940-1945), Mestiere di storico : rivista della Società italiana per lo studio della storia contemporanea : VI, 1, 2014.

Външни препратки

• Луиджи Коменчини в Internet Movie Database
• Луиджи Коменчини в

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luigi Comencini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​