Луиджи или Лудовико I Гонзага (на италиански: Ludovico I Gonzaga, Luigi I Corradi da Gonzaga), * 1268 в Мантуа, † 18 януари 1360 пак там) от фамилията Гондзага е подест на Модена от 1313 г., подест на Мантуа от 1318 г., подест на Парма от 1312 г. господар (сеньор) на Мантуа и народен капитан (capitano del Popolo) (1328 – 1360), имперски викарий на Свещената Римска империя от 1329 г.[1]
| Луиджи I Гонзага | |
| народен капитан на Мантуа | |
 първи капитан на Мантуа | |
| Наследил | Гуидо (Корадо) († 1318) |
|---|---|
| Наследник | Гуидо Гондзага |
| Лични данни | |
| Роден | 1268 г.
|
| Починал | |
| Семейство | |
| Династия | Гонзага |
| Баща | Гуидо (Корадо) († 1318) |
| Бракове | Рикилда Рамберти от Ферара († 1318) Катерина Малатеста Новела Маласпина |
| Потомци | Филипино, Гуидо Гондзага |
| Герб | .svg) |
| Луиджи I Гонзага в Общомедия | |
Той е третият син на Гуидо (Корадо) Гонзага († 1318), който е женен първо за Естрамбина и втори път за Томазина ди Отобуоно дел Окуло.
Той е наследен през 1360 г. в Мантуа от втория му син граф Гвидо Гонзага.
Брак и потомство
Луиджи I се жени три пъти:
∞ 1. за Рихилда Рамберти от Ферара, наречена „Брешанката“ (* 1269, Бреша; † 1319), дъщеря на Рамберт, от която има трима сина и една дъщеря:
- Томазина Гондзага († 1372), ∞ 1319 за Гулиелмо Ацоне Кастелбарко (* / † 14 век), кондотиер на служба при Скалиджери, от когото има петима сина и една дъщеря
- Филипино Гондзага (* кр. на 13 век, Мантуа; † 5 април 1356, пак там), имперски викарий на Реджо 1349, кондотиер; ∞ 1. 1322 за Анна Довара († 1354), потомка на Буозо ди Дуера, господар на Кремона, от която има две дъщери 2. 19 февруари 1354 за Верена фон Хабсбург-Лауфенбург, дъщеря на Йохан II фон Хабсбург-Лауфенбург, от която няма деца
- Гуидо Гондзага (* 1290, Мантуа; † 22 септември 1369, пак там), подест на Мантуа 1328, 2-ри капитан на народа на Мантуа (1360 – 1369), господар на Реджо (1335 – 1369), кондотиер; ∞ 1. за Агнезе Пико (* 1303, † 1340, Мантуа), дъщеря на кондотиера Франческо I Пико, от която има две дъщери 2. за Камила Бекария (* 14 век, Павия; † 14 век, Мантуа) от Бекария – господари на Павия, от която няма деца 3. за Беатрис дьо Бар (* ок. 1310, † ок. 1350, Мантуа), дъщеря на Едуард I дьо Бар, господар на Бар и на Мусон, и на Мария Бургундска, от която има пет сина и една дъщеря. Има и един извънбрачен син и две извънбрачни дъщери.
- Фелтрино Гондзага (* Мантуа; † 28 декември 1374 в Падуа), господар на Новелара е Баньоло (1371 – 1374), родоначалник на кадетския клон Гонзага ди Новелара e Баньоло, имперски викарий за Реджо; ∞ за Антония да Кореджо (*/† 14 век), дъщеря на Гуидо IV да Кореджо, политик, кондотиер и господар на Кореджо, от която има четири сина
∞ 2. 1320 за Катерина Малатеста (* ок. 1322, † ок. 1340, Мантуа), дъщеря на Пандолфо I Малатеста, господар на Римини, от която има трима сина и една дъщеря:
- Корадо Гондзага († 1340), кондотиер, родоначалник на кадетската линия Нобили Гондзага (или Гондзага ди Палацоло), които стават маркграфове на Палацоло; ∞ 1340 за Верде Бекария, от която има трима сина и една дъщеря. Има и двама извънбрачни сина.
- Алберто Гондзага
- Луиджа (или Ликсема) Гондзага (* 14 век, Мантуа), ∞ за Ацо I да Кореджо († 1364), господар на Кореджо, от когото има един син
- Федерико Гондзага († 1376 екзекутиран), кондотиер
∞ 3. 1340 за Джована Новела Маласпина, наречена Франческина (* ок. 1320, Фосдиново; † ок. 1385, Мантуа), дъщеря на кондотиера Спинета Маласпина Велики, маркиз на Верукола, и на Беатриче Висконти, от която има пет сина и две дъщери:
- Ацо Гондзага († 1412)
- Джакомо Гондзага († 1369), патриций на Венеция
- Марио Гондзага († като бебе)
- Томазина Гондзага, ∞ за Алидозио Алидози, син на Роберто Алидози, господар на Имола
- Ориета Гондзага, патриция на Венеция
- Джовани Гондзага, патриций на Венеция
- Бартоломео Гонзага, патриций на Венеция
Има един извънбрачен си и две извънбрачни дъщери:
- Костанца Гондзага
- Бартоломео Гондзага
- Костанца Гондзага
Литература
- Giuseppe Coniglio: I Gonzaga. Seiten 15 f.; dall’Oglio, editore, 1967:
- Kate Simon: Die Gonzaga – Eine Herrscherfamilie der Renaissance. Evelyn Voss, Verlag Kiepenheuer & Witsch, Köln, 1991.
Източници
Външни препратки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
