италианско благородническо семейство From Wikipedia, the free encyclopedia
Малатèста (на италиански: Malatesta) или Малатèсти (Malatesti, от латинското „de Malatestis“), произхождащи от Монтефелтро,[1] са знатно италианско семейство, сред най-важните и влиятелни през Средновековието, което господства над Римини и различни територии на Романя от 1295 до 1500 г. (и последващи кратки периоди).
Малатеста | |
Malatesta | |
Информация | |
---|---|
Страна | Сеньория Римини |
Титли | Граф на Соляно Господар на Асколи Господар на Бреша Господар на Бертиноро Господар на Червия Господар на Чезена Господар на Фано Господар на Фермо Господар на Фосомброне Господар на Йези Господар на Пезаро Господар на Римини Господар на Сансеполкро Господар на Соляно Граф на Джиаджоло Подест на Болоня Подест на Чезена Подест на Флоренция Подест на Форли Подест на Падуа Подест на Пезаро Подест на Римини Капитан на народа на Болоня Капитан на народа на Флоренция Папски викарий |
Основател | Малатеста I Малатеста |
Последен владетел | Пандолфо IV Малатеста |
Основаване | 1295 |
Разпадане | 1500/1528 |
Кадетски линии | Малатеста графове на Соляно Малатеста графове на Джиаджоло Малатеста графове на Санта Мария Капуа Ветере |
Малатеста в Общомедия |
Поне от Галеото I Малатеста нататък династията поддържа твърдението, че проследява произхода си от рода Корнелии и Сципион Африкански, до степен да включи слона в своите гербове.[2] Други предишни източници, гледани от историците със същия скептицизъм, приписват на Ецо от Лотарингия и на Матилда (дъщеря на Ото II и сестра на Ото III) сина Малатеста I, известен като „Германецът“, считан за родоначалник на рода.[3]
Името „Малатеста“ датира от X век и се отнася до член на потомството, Родолфо, който демонстрира смелост и упоритост в защитата си от външни атаки.[4]
Според документи името „Малатеста“ се появява в спорадични нотариални актове от XI век, отнасящи се до фондове в близост до Габиче Маре, Гатео и Поджо Берни. Първият Малатеста, засвидетелстван като високопоставен гражданин на Римини, е Малатеста Малатеста-младши, син на Джовани, който притежава земи между реките Марекия и Рубикон. Малатеста се жени за Берта Траверсари от могъщото семейство от Равена. Той има трима сина, сред които Джовани и Малатеста I, наречен „дела Пена“. Джовани е основател на клона на графовете Малатеста от Соляно. Към края на XII век братята контролират замъка на Верукио, докато през 1197 г. семейството се подчинява на Комуна Римини. През 1216 г. Малатеста дела Пена освен Верукио притежава Пенабили, Ронкофредо и Чола. Воюва сред гибелините и през 1223 г. е подест на Пистоя. През 1230 г., заедно с магнатите от Равена, Форли и Бертиноро, той се заклева във вярност на император Фридрих II. Умира през 1248 г.
Синът на Малатеста дела Пена – Малатеста да Верукио през 1248 г., след поражението на Фридрих II в битката при Парма, внезапно преминава на страната на гвелфите. След различни събития, през 1295 г. той успява да получи пълен контрол над Римини, като прогонва гибелините Парчитаде и печели прозвището от Данте „Стар Мастин“.
Най-големият син на Малатеста да Верукио – Джовани Малатеста, известен като Джанчото, остава известен с трагедията, в която е замесен през 1285 г., когато съпругата му Франческа да Полента, разкрита в изневяра с Паоло Малатеста, неговият по-малък брат, е убита заедно с нейния любовник. Заглушена от съвременните източници, тази нещастна любов е възпята от Данте Алигиери в петата песен на „Ад“.
През XIV и XV век Малатеста завладяват множество градове в Романя и Марке, включително Пезаро, Фано, Чезена, Червия, Сенигалия и Фосомброне. На юг владението им се простира до Асколи, където Галеото Малатеста построява Форт Малатеста през 1349 г., а понякога и до самата Анкона. На югозапад сеньорията включва Сансеполкро (1371-1430) и Читерна. В началото на 1400 г. Пандолфо III Велики е господар на Бреша (1404 – 1421[5]) и Бергамо.
Много Малатеста са кондотиери на служба в някои италиански държави. Най-известният е Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, роден в Бреша, с когото семейството достига върха на славата си, но който в крайна сметка губи почти цялата си държава в полза на папата и херцога на Урбино Федерико да Монтефелтро.
Роберто Малатеста, извънбрачен син на Сиджизмондо Пандолфо Малатеста, узурпира властта от третата му съпруга Изолда и техния син Салустио, определен от него. След окупацията на Чезаре Борджия, през 1522-1523 г. наследникът Пандолфо IV, известен като Пандолфачо, отново е господар на Римини, заедно със своя наследник Сиджизмондо I, отново през 1527-1528 г., когато територията е окончателно включена в Папската държава.[6]
Сеньория Римини е автономна териториална единица, съществувала от 1295 до 1500 г., създадена от Малатеста да Верукио след Комуна Римини и управлявана от неговите потомци повече от двеста години. След окупацията от Чезаре Борджия и включването във владенията на Църквата, в двугодишния период 1522-1523 г. Пандолфо IV Малатеста, известен като Пандолфачо, си връща властта, а също и в периода 1527-1528 г., заедно със сина си Сиджизмондо I Малатеста ( 1498-1543), когато територията е окончателно присъединена към Папската държава.
От 1640 г. става част от Папската държава.[9]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.