италианска благородничка от 13. век From Wikipedia, the free encyclopedia
Франческа да Римини или Франческа да Полента (на италиански: Francesca da Rimini, Francesca da Polenta; * 1259/1260, Равена; † 1285, Градара) е италианска благородничка. Тя е съвременничка на Данте Алигиери и е героиня в неговата „Божествена комедия“ (по-точно в Песен V на „Ад“). Става известна, понеже е убита от нейния съпруг Джовани Малатеста заради изневярата ѝ с неговия брат Паоло.
Франческа да Римини Francesca da Rimini | |
италианска благородничка от 13. век | |
Данте Габриел Росети, Паоло и Франческа да Римини (1867) | |
Родена | |
---|---|
Починала | 1285 г.
|
Погребана | Римини, Италия |
Герб | |
Семейство | |
Род | Да Полента по рождение Малатеста по брак |
Баща | Гуидо I да Полента |
Майка | Франческа? Фонтана |
Братя/сестри | Ламберто I да Полента Бернардино да Полента Остазио да Полента Мануеле да Полента Гуидучо да Полента Банино да Полента |
Съпруг | Джовани Малатеста |
Партньор | Паоло Малатеста |
Деца | Конкордия Малатеста |
Франческа да Римини в Общомедия |
Франческа е дъщеря на Гуидо I да Полента (* 1250, † 1310) от фамилията Да Полента, италиански кондотиер, господар на Равена (1275 – 1297), и на Червия (1282 – 1297), и на съпругата му благородничка от семейство Фонтана, навярно с име Франческа и потомка на Алдигиеро, която от Ферара бяга в Равена. Има шест братя:
Франческа е дадена за жена на Джовани „Джанчото“ Малатеста, бъдещ господар на Пезаро (1294 – 1304), командир, който се бие заедно с брат си Паоло за рода Да Полента във войната срещу съперничещото им семейство Траверсари за господството над града. Джанчото е син на владетеля на Римини Малатеста да Верукио. Сватбата е организирана от семействата поне от 1266 г., но не е ясно дали за да установи траен мир между двете синьории, които често се сблъскват, или в знак на признание на Малатеста, помогнали на Гуидо да наложи господството си над Равена.[1] Във всеки случай това със сигурност не е брак по любов, защото през 1275 г., когато е на 15 – 16 години, Франческа изневерява на съпруга си с неговия брат Паоло Малатеста „Хубавия“, съпруг на Орабила Беатриче.
Малко се знае за Франческа, но е сигурно е, че ражда дъщеря Конкордия Малатеста.
Според известната история на Данте Алигиери, единственият свидетел и синхронен разказвач на историята, тя се влюбва в Паоло Малатеста. Между двамата се заражда тайна любов, която, веднъж разкрита, води до убийството на двамата влюбени от страна на измамения съпруг.[2] Според разказа на Данте (Песен V, стих 137: „Галеот [посредник] бе книгата и който я написа“), двамата влюбени се поддават на изкушението, докато четат роман за любовната история между Ланселот и Гуиневир (от „Цикъла за Артур“): Гуиневир е обичала Ланселот, докато е била омъжена за крал Артур, с помощта на кралския сенешал Галеот. По този начин Данте изразява имплицитна критика към рицарската поезия, отговорна за привличането на похотливи инстинкти (не само хората, но и книгите могат да доведат до грях).
Смъртта на Паоло и Франческа, според най-новите проучвания, настъпва между 1283 и 1285 г., когато Джанчото е малко над 40 г., Паоло между 37 и 39 г., а Франческа – на 23 г. Има и няколко разказа за „кървавата драма“, за които се съобщава през следващите десетилетия и векове. Някои, като Винченцо Карари в своята „История на Романя“, твърдят, че Джанчото, след като хваща жена си и брат си в леглото прегърнати и спящи, ги пронизва с един удар.[3]
∞ за Джовани „Джанчото“ Малатеста († 1304), бъдещ господар на Пезаро (1294 – 1304), командир, от когото има една дъщеря:
Единственият предполагаем портрет на Франческа вече не съществува, а останалите са измислени: тя е изобразена със сестра си монахинята Киара на стенопис (за който остава фотографско свидетелство от Братя Алинари), която украсява църквата „Санта Мария ин Порто Фуори“ в Равена, дело на Джовани Баронцио и Пиетро да Римини.[4]
В Dante's Inferno – динамично приключение от 2010 г., Франческа да Римини е една от прокълнатите души, които могат да бъдат освободени или прокълнати.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.