Лов на елен (мозайка)

„Лов на елен“ (на гръцки: Κυνήγι ελαφιού) е мозайка, датирана около 300 година пр. Хр., от пода на богаташка къща – т.нар. „Къща на Отвличането на Елена“ – в античния македонски град Пела, Северна Гърция. Това е първата запазена подписана мозайка от Древна Гърция.^[1] Днес тя се намира в Пелския археологически музей.

„Лов на елен“
Общ изглед
Автор	Гносис
Изграждане	около 300 г. пр. Хр.
Вид	мозайка
Материал	камък в цимент
Местоположение	Пелски археологически музей, Пела
„Лов на елен“ в Общомедия

Емблемата отблизо

Композиция

Емблемата на мозайката е рамкирана от детайлен флорален мотив, който от своя страна е рамкиран от стилизирани вълни. Мозайката е направена от морски и речни камъчета, поставени в цимент.^[2] Какъвто обикновено е случаят с античните мозайки, тя отразява живописен стил. Светлите фигури на тъмен фон може би отразяват червенофигурна рисунка. В мозайката са използвани и светлосенки, познати в Древна Гърция като скиаграфия (σκιαγραφία), в изобразяването на мускулатурата и наметките на фигурите.^[3] Това, заедно с фигурите, които се припокриват, за да създадат дълбочина, прави образа триизмерен.

Фигурата отдясно вероятно изобразява Александър III Македонски, като се има предвид датировката на мозайката и изображението на косата му. Фигурата отляво държи двойна брадва, вероятно намекваща за Хефест, което може да означава, че е изображение на Хефестион.^[4] Изобразеното куче вероятно е Перитас, любимото куче на Александър, което го придружава.^[5]

Автор

Мозайката е подписана в горния десен ъгъл с „Гносис еписен“ (ΓΝΩΣΙΣ ΕΠΟΗΣΕΝ), което е първият запазен подпис върху мозайка от мозайкаджия.^[1] Съществува дебат дали подписът е на художника, автор на по-ранна картина, която мозайката изобразява, или е на самия мозайкаджия, който е подредил мозайката. В керамиката „еписен“ (εποήσεν) се отнася до самия керамик, а „еграфсен“ (έγραφσεν) е терминът, който се използва, за да се обозначи художникът.^[6] Следователно, ако аналогията с керамиката се вземе за основание, е по-вероятно Гносис да е мозайкаджията. Тъй като „гносис“ (γνῶσις) означава на гръцки „знание“, някои източници допускат, че надписът не се отнася до автора, а за абстрактното понятие.^[7]

Бележки

1. Dunbabin, Katherine M. D. Mosaics of the Greek and Roman world. Cambridge University Press, 2006. ISBN 13 978-0-521-00230-1. p. 14.
2. Kleiner, Fred S., Helen Gardner. Gardner's Art through the Ages. the Western Perspective. Volume I. Boston, MA: Wadsworth Cengage Learning, 2010. p. 135.
3. Kleiner, Fred S., Helen Gardner. Gardner's Art through the Ages. the Western Perspective. Volume I. Boston, MA: Wadsworth Cengage Learning, 2010. p. 136.
4. Chugg, Andrew. Alexander's Lovers. Raleigh, N.C., Lulu, 2006. ISBN 978-1-4116-9960-1. p. 78.
5. Chugg, Andrew. Alexander's Lovers. Raleigh, N.C., Lulu, 2006. ISBN 978-1-4116-9960-1. p. 79.
6. Mertens, Joan R. How to Read Greek Vases. New York, Metropolitan Museum of Art and Yale University Press, 2010. p. 13.
7. Cohen, Ada. Art in the Era of Alexander the Great: Paradigms of Manhood and Their Cultural Traditions. New York, Cambridge University Press, 2010. p. 32.