българска писателка From Wikipedia, the free encyclopedia
Лиляна Стефанова е българска писателка и поетеса.
Лиляна Стефанова | |
българска писателка | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Литература | |
Жанрове | поезия, есе, пътепис, Детска литература |
Награди | „Станка Николица“ (1967) Димитровска награда (1971) „Яворов“ (1983) „Дора Габе“ (2008) „Константин Константинов“ (2012) |
Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София, в семейство на учители. Баща ѝ завършва Духовната семинария на Екзарх Йосиф в Цариград и българска филология в Софийския държавен университет. Пише и публикува стихове с псевдоним Димитър Бодрин. Майка ѝ – от рода на легендарния македонски революционер и учител Пере Тошев – също учителка.
Висше образование – в Москва, в Държавния институт за театрално изкуство ГИТИС със специалност режисура, по-късно приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965 – 1967). Завършва Писателската програма към университета в Айова, САЩ (1988).
В Опитния театър на Стефан Сърчаджиев и Петър Стойчев играе главни детски роли в пиеси за деца (1938 – 39). Като ученичка за първи път публикува стихове – в-к „Средношколско единство“ (1945), в-к „Литературен фронт“ (1947). Първа книга стихове – като студентка (изд. Народна младеж, 1952). Преведена на руски език излиза в Москва с висока оценка от руската критика (1953). Автор на повече от петдесет книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, публицистика, драми. Нейни стихове и проза са преведени на 31 езика. Общият тираж на книгите ѝ надхвърля 1 милион екземпляра.
В различни години – председател на Кабинета на младия писател (1957 – 1960). Зам. гл. редактор на сп. „Септември“ (1964 – 1965). Създател и главен редактор на сп. „Обзор“ (1967 – 1987). Гл. редактор на в. „Литературен фронт“ (1988 – 1989). Зам. кмет на София (1977 – 80). Зам. министър на образованието (1980 – 1984). Председател на Българския ПЕН център (1980 – 1990). Секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Дълги години участва в големи форуми на ПЕН и МАЛК в Ню Йорк, Токио, Париж, Лондон, Мадрид, Кеймбридж, Рим, Каракас, Хелзинки, Монреал, Сеул, Брюксел, Сан Марино, Лугано, Маастрихт, Хамбург и др.
Публикува разработки за естетическо възпитание в нашето училище (награда от ИНСЕА, световна организация за естетическо възпитание). Пише и издава книги със стихове и поеми за деца повече от тридесет години. Поезията ѝ за най-малките десетилетия е в читанки и буквари, на страниците на всички наши периодични издания за деца. Нейните книги, преминали през много поколения, са богато илюстрирани от видните художници Мана Парпулова, Иван Богданов, Борислав Стоев, и др.
Умира на 1 август 2021 г.[1]
Носител е на престижни национални и международни награди за литература, между които и за поезия за деца, някои от които:
През 1984 г. Съюзът на преводачите в България също ѝ връчва своята награда. През 2008 г. получава награда от Съюза на московските писатели.[2]
През 1971 г. е удостоена с най-висшето държавно отличие на Народна република България – Димитровска награда.[2]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.