село в община Благоевград, обл. Благоевград From Wikipedia, the free encyclopedia
Лешко̀ е село в Югозападна България. То се намира в община Благоевград, област Благоевград.
| Лешко | |
  Лешко  Лешко | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 188 души[1] (15 март 2024 г.) 4,33 души/km² |
| Землище | 43 427 km² |
| Надм. височина | 591 m |
| Пощ. код | 2749 |
| Тел. код | 073 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 43520 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Благоевград Методи Байкушев (ПП – ДБ; 2023) |
| Лешко в Общомедия | |
Село Лешко се намира в планински район.
Според Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 година селото е собственост на Рилския манастир.
През XIX век Лешко е голямо чисто българско село, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. В 1816 година в селото е построена църквата „Свети Архангел Михаил“, известно произведение на Банската художествена школа. До самата църква е сложен голям гранитен камък с надпис „Стоян 1816“. Според местни предания Стоян е ктиторът на църквата – местен лешковец, който става ктитор на новата църква в Лешко, след като старата църква „Света Богородица“ в горната махала се срива.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Лешко, голямо село на З часа от Джумая. Почвата тук е плодородна и възнаграждава богато работниците. Българска църква и училище, с 1 учител и 30 ученика. 300 къщи.[3] | “ |
В Лешко има стабилен комитет на ВМОРО и то е известно като „Републиката на Чернопеев“. В края на 1909 година комитетът в Лешко е възстановен от Христо Чернопеев, Михаил Думбалаков, Константин Самарджиев и Кочо Хаджиманов.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Лешко са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
| Учители и ученици в прогимназията през учебната 1926-1927 година[6] | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класове | Ученици | Учители | Учителки | ||||||
| момчета | момичета | общо | редовни | волнонаемни | общо | редовни | волнонаемни | общо | |
| първи | 20 | 8 | 28 | 1 | 0 | 1 | 2 | 1 | 3 |
| втори | 15 | 4 | 19 | ||||||
| трети | 8 | 0 | 8 | ||||||
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1300 души, всичките българи-християни.[7]
Численост на населението според преброяванията през годините:[8][9]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[10]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 197 | 100.00 |
| Българи | 196 | 99.49 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 1 | 0.50 |
Александър (Сандо) Китанов (1881 – 1906), български революционер Антон Попстоилов (1869 – 1928), български етнолог Атанас Христов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11] Григор Попов Хайдушки, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, учител, VIІ клас, четата на Яне Сандански, 4 рота на 14 воденска дружина.[12] През Първата световна война е награден с орден „За храброст“[13] Иван Ангелов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[14] Иван Въсенски, български революционер от ВМРО Иван Караджов (1875 – 1934), български революционер Никола Хайдуков, деец на БЗНС, депутат Петър Китанов (1875 – 1912), български революционер Стефка Филипова (1922-1944), българска партизанка Стоил Ников, български свещеник в родното си село от 1872 година[15] Стою Стаменов Филипов – Любен (27 февруари 1922 – 29 януари 1944), деец на РМС, партизанин[16] Христо Гошев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[17] Христо Попстоилов (1879 – 1908), български езиковед и фолклорист Цветко Атанасов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, ІІ отделение, Струмишка чета, 2 рота на 13 кукушка дружина, орден „За храброст“[12] Янчо Хайдуков (1882 – 1923), деец на БЗНС, кмет на Горна Джумая, участник в Септемврийското въстаниеSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
