град в Сърбия From Wikipedia, the free encyclopedia
Лѐсковац или Лѐсковъц[1][2] (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, на сръбски: Лесковац или Leskovac), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.
| Лесковац Лесковац/Leskovac | |
  | |
 | |
  Лесковац | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Площ | 25,27 km² |
| Надм. височина | 225 m |
| Население | 144 632 души (2011) |
| Пощенски код | 16000 |
| Телефонен код | 016 |
| МПС код | LE |
| Официален сайт | www.gradleskovac.org |
| Лесковац в Общомедия | |
Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според преброяването на населението през 2011 г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в Югоизточна Сърбия след Ниш.
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 13,1 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград – Скопие – Солун, както и магистралата Белград – Солун.
Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).
През втората половина на XIX век български учител в града е Симеон Антонов.[3]
Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Лесковац по това време са българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,[6] а според други – 16 000 души.[7] Край града са погребани 321 български войници и офицери от Първата световна война.[8]
| За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. | |
Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.
Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.
Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда „Роштилиада“ – празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.
Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[9] Георги Здравков, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев,[10] на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина[11] Йован Наумович (1879 – 1945), сръбски и югославски офицер, генерал; Милан Станков (Станкович, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен[12] Мите Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина[13] Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина[14] Христо Н. Цанев (1856 – ?), български просветен деец Миодраг М. Илич (р. 1951), сръбски басист, текстописец, композитор, аранжор Псалтир Попантов (? – 1905), български просветен деец и революционерSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
