From Wikipedia, the free encyclopedia
Тенрю (на японски: 天龍型軽巡洋艦) са серия леки крайцери на Императорските ВМС на Япония. В началото са класифицирани като крайцери 2-ри ранг, фактически според предназначение и конструкция са големи лидери.
| Леки крайцери тип „Тенрю“ 天龍型軽巡洋艦 | |
 „Тенрю“ в Шанхай, 1934 г. | |
| Флаг |  Япония |
|---|---|
| Клас и тип | Леки крайцери от типа „Тенрю“ |
| Следващ тип | Леки крайцери тип „Кума“ |
| Предшестващ тип | Леки крайцери тип „Чикума“ |
| Производител | Морски арсенал в Йокосука и Морски арсенал в Сасебо, Япония. |
| Планирани | 8 |
| Построени | 2 |
| В строеж | 1917 г. – 1919 г. |
| В строй | 1919 г. – 1944 г. |
| Отменени | 6 |
| Загуби | 2 |
| Служба | |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 4011 t (стандартна); 4420 t (пълна) |
| Дължина | 142,9 m |
| Дължина между перпендикулярите | 134,1 m |
| Ширина | 12,3 m |
| Газене | 3,96 m |
| Броня | пояс: 51 – 63 mm; палуба: 22,2 – 25,4 mm; бойна рубка: 51 mm |
| Задвижване | 3 парни турбини Brown-Curtis; 10 водотръбни котли Kampon |
| Мощност | 51 000 к.с. (38 МВт) |
| Движител | 3 гребни винта |
| Скорост | 33 възела (61 km/h) |
| Далечина на плаване | 5000 морски мили при 10 възела ход; Запас гориво: 150 t въглища, 920 t нефт |
| Екипаж | 337 души |
| Кръстени в чест на: | река Тенрю в префектура Нагано |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x1 140 mm; |
| Зенитна артилерия | Първоначално: 1x1 76 mm; 2x1 6,5 mm картечници Тип 3 От 1937 г.: 1x1 76 mm; 2x1 13,2 mm картечници Тип 93; 2x1 6,5 mm картечници От 1941 г.: 2x2 25 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 2x3 533 mm ТА; 6 торпеда Тип 6; 48 мини |
| Леки крайцери тип „Тенрю“ в Общомедия | |
В периода 1917−1919 г. в корабостроителниците в Сасебо и Йокосука са построени два кораба („Тенрю“ и „Тацута“), от планираните по програмата „8+4“ още 6 единици се отказват в полза на по-големите и по-добре въоръжени 5500−тонни крайцери. Двата кораба се намират в състава на флота през цялото междувоенно време, активно участват във Втората световна война, в хода на която загиват от атаки на американски подводни лодки.
На 10 септември 1915 г. японският морски министър Томосабуро Като представя на заседание на кабинета на министрите обновен вариант на корабостроителната програма „8+4“[1]. Нейният първи етап, утвърден на заседание на парламента от 24 февруари 1916 г., включва в себе си строителството на 1 линкор („Нагато“), 2 крайцера 2-ри ранг, 1 разрушител („Таникадзе“), 3 подводници (№ 14, № 19 и № 20) и танкер („Суносаки“)[1]. За строителството на крайцерите през 1916-а финансова година са отделени 9,1 млн. йени[2], а на 13 май 1916 г. са им присвоени имената „Тенрю“ (天龍) и „Тацута“ (龍田), по имената на реките Тенрю и Тацута, течащи в префектурите Нагано, Шидзуока и Нара съответно[2]. Преди тези имена вече са носени от корветата „Тенрю“ и небронираният крайцер „Тацута“[3].
Корабите се предполага да се използват като лидери за планираните 1-ва и 2-ра флотилии разрушители. Основен ориентир за проектирането са британските леки крайцери типове „Аретуза“ и „C“[4].
Строителството на двете единици се води в държавните корабостроителници в Йокосука и Сасебо в периода 1917−1919 г. Поради авария по време на ходовите изпитания заложеният по-рано „Тенрю“ влиза в строй половин година по-късно, отколкото „Тацута“[5].
От планираните по програмата „8+4“ още 6 еднотипни единици и 3 7200-тонни ескадрени разузнавачи, през лятото на 1917 г., отказват в полза на 8 5500-тонни крайцера[6].
Дългият и тесен корпус на крайцерите с размери 142,65×13,35 метра се дели от 14 прегради на 15 водонепроницаеми отсека. Форщевенът има характерната закръглена форма, по-рано използвана при разрушителите от типа „Исокадзе“ – нейното използване се обуславя от необходимостта за безопасно преминаване през японските минни полета, състоящи се от съединени с въжета двухкорпусни мини[7]. Полубакът за крайцера е необикновено къс, а надстройките и мачтите – прости по своята конструкция. Носовата надстройка има само три нива: на първото е разположена радиостанцията и походните каюти, на второто – бойната, оперативната и щурманската рубки, на третото са ходовия мостик и далекомерът. В надстройките около комините на горната палуба са въздухозборниците на вентилаторите, камбузите, работилниците, санитарните помещения и килерите. В кърмовата надстройка се разполага резервния център за управление на кораба и втората радиостанция. Шестте спасителни лодки (два сампана, два гребни и два моторни катера) се разполагат на горната палуба в централната част на корпуса.
Като цяло архитектурно крайцерите много приличат на увеличени разрушители от типа „Кавакадзе“, външно различавайки се само по конструкцията на кърмовата надстройка и по-големите щитове на оръдията[7].
Главният калибър на крайцерите от типа „Тенрю“ са 4 единични щитови установки 140 mm/50 Тип 3 Модел А, една двойка от които са разположени отпред и отзад на носовата надстройка, а другата – на кърмовата надстройка, отпред и отзад на кърмовия мостик. Това оръдие е разработено преди Първата световна война за замяна на оръдието 152 mm/50 Тип 41, прието на въоръжение през 1914 г. Поставяните на „Тенрю“ установки имат малък ъгъл на подем на ствола от 20°, даващ максимална далечина на стрелбата 15 800 метра. Подаването на 38 kg снаряди (към момента на влизането в строй се използват бронебоен и учебен) и 11 kg заряди от погребите до горната палуба се осъществява от два верижни подемника, а оттам до оръдията ръчно на релсови подемници[8].
За управлението на огъня на главния калибър се използва директорът Тип 13 на фокмачтата и два далекомера на носовия и кърмовия мостици, всеки с 2,5-метрова база[8].
ПВО на кораба се осигурява от разположено зад кърмовата надстройка зенитно оръдие 76,2 mm/40 Тип 3 (максимален ъгъл на възвишение:+75°) и две 6,5 mm картечници Тип 3, намиращи се между втория и третия комин[9]. На мостика също има 47 mm сигнални оръдия конструкция Ямаучи[9].
На горната палуба са разположени и двата вградени торпедни апарата Тип 6. Изстрелваното от тях 533 mm парогазово торпедо Тип 6 е прието на въоръжение през 1917 г. При дължина от 6,84 m и стартова маса 1,43 тона то носи 203 kg тринитрофенол и може да измине 7 km на 35-възлов ход или 15,5 km при 26 възела скорост[9].
Крайцерите могат да носят на борда си до 48 мини, за поставянето им има двойка минни релси[9].
Крайцерите са проектирани, с условието да издържат попаденията на 102 mm снаряди на американските разрушители[10]. Основният брониран пояс прикрива силовата установка и се състои от две ленти: долна с дължина 56,5 m, ширина 2,82 m и дебелина 63 mm (38 и 25,4 mm плочи от високоякостна стомана) и горна с дължина 58,6 m, ширина 1,45 m и дебелина 51 mm (две 25,4 mm плочи). В горната си част той се стикова с 25,4 mm бронирана палуба, по краищата изтъняваща до 22 mm, а под надстройките – до 6,35 mm. Бойната рубка има 51 mm кръгово брониране и брониран покрив с дебелина 25,4 mm. Такива важни възли, като румпелното отделение, погребите за боеприпаси и подемниците за снаряди не са прикрити с броня.
На крайцерите има три турбозъбчати агрегата конструкция „Браун-Къртис“ мощност 17000 конски сили (12,5 МW) всеки[~ 1], произведени от същите предприятия, на които се правят и самите кораби (освен на ТЗА за централния вал на „Тацута“, произведен от завода на „Кавазаки“ в Кобе). Те са поместени в две машинни отделения: два в носовото, задвижващи външните валове с гребни винтове, и един в централното, работещ на централния вал. Парата се осигурява от десет водотръбни парни котли „Кампон Ро-Го“, разположени в три котелни отделения: в носовото два малки със смесено отопление, в средното два малки със смесено и два големи с нефтено, в кърмовото четири големи с нефтено, димоходите от тях са изведени в три комина[11]. Работното налягане на парата е 18,3 kg/cm² при температура 156°С[5].
Запасът гориво (920 тона мазут и 150 тона въглища) позволява на крайцерите да изминат 5000 морски мили на 14 възлов икономичен ход.
За захранване на корабната електромрежа (с напрежение от 110 V) се използват два дизел-генератора с мощност 66 и 44 КW, разположени в машинното отделение[12].
Щатно екипажът на крайцерите се състои от 33 офицера и 304 подофицера и матроси. Освен това, де факто, винаги на тях има и щабни офицери на флотилиите разрушители[13].
Офицерските каюти с площ 239,39 m² и обем 440,9 m³ (6,69 m² и 12,3 m³ на човек) са разположени в кърмовата част на кораба на долната палуба[13]. Явен минус на това стандартно за онова време решение е високото ниво на шума от разположените в съседство турбини и необходимостта офицерите да изминават по-голямата част от дължината на кораба, за да достигнат своите бойни постове[13].
Кубриците за долните чинове, с площ 420,7 m² и обем 930,7 m³, (1,38 m² и 3,06 m³ на човек), се намират в носовата част на кораба на долната и горната палуби под полубака, пред въглищните бункери[13].
И в двата случая осветлението и вентилацията са естествени.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
