From Wikipedia, the free encyclopedia
Курбиново (на македонска литературна норма: Курбиново) е село в Община Ресен, Северна Македония.
Курбиново Курбиново | |
— село — | |
Стара къща в Курбиново | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Ресен |
Географска област | Долна Преспа |
Надм. височина | 1025 m |
Население | 137 души (2002) |
Пощенски код | 7317 |
МПС код | ВТ |
Курбиново в Общомедия |
Селото е разположено в областта Долна Преспа в западните склонове на планината Баба, недалеч от брега на Големото Преспанско езеро.
В XV век в Курбинова са отбелязани поименно 125 глави на домакинства.[1] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Курбинова, спахийски зиамет и тимар, със 71 ханета гяури и 55 ергени гяури.[2]
В XIX век Курбиново е чисто българско село в Битолска кааза, Нахия Долна Преспа на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Курбиново има 200 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Курбиново е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]
По време на Илинденското въстание на 15 август 1903 година селото е нападнато и ограбено от турски аскер и башибозук. Убити са Божин Видимов, Ристе Наумов, Илия Иванов, Пандо Митрев, Насте Ристанов и Ендрия Илиев.[5] В началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курбиново има 232 българи екзархисти и работи българско училище.[7]
По време на Балканската война един човек от Курбиново се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
През войната селото е окупирано от сръбски части и остава в Сърбия след Междусъюзническата война.
Според преброяването от 2002 година селото има 137 жители.[9]
Националност | Всичко |
македонци | 137 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
цигани | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
От голямо значение за българското културно-историческото наследство в Югозападна Македония е курбиновската църква „Свети Георги“. Самата църква отстои на около 1,5 километра източно от Курбиново. Според надписа в олтарното пространство, църквата е изписана през 1191 година поне от трима иконописци.[10] Стилът напомня стенописите от същото време и школа в църквата „Свети Безсребреници“ в Костур. Забележителни са иконите на Свети Свети Кирил и Методий, Свети Климент Охридски и Свети Ахил от Лариса.[11]
Част от фреска на източния зид на църквата „Свети Георги“ в Курбиново, изобразяваща Архангел Гаврил от сцената „Благовещение“ е намерила място върху банкнотата от 50 денарa на Народната банка на Северна Македония.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.