Куйо Куев
български литературен историк / From Wikipedia, the free encyclopedia
Куйо Марков Куев е български литературен историк, медиевист, специалист по история на старобългарската и славянските литератури и полско-българските литературни отношения, професор в Софийския университет, където в годините 1972 – 1976 е декан на Факултета по славянски филологии, преподавател по български език в Ягелонския университет (1937 – 1939), директор на Центъра по българистика към БАН, културен аташе в Полша (1948 – 1951), главен редактор на научното списание „Palaeobulgarica“ (1982 – 1991).[1]
Quick Facts Роден, Починал ...
Куйо Куев | |
български литературен историк | |
Роден |
1909 г.
Острец (Априлци), Царство България |
---|---|
Починал | 1991 г. (82 г.)
|
Националност | ![]() |
Учил в | Софийски университет |
Работил | литературен историк, университетски преподавател |
Научна дейност | |
Област | история на литературата |
Учил при | Мечислав Малецки |
Работил в | Софийски университет, Ягелонски университет |
Видни студенти | Франчишек Славски |
Публикации | Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете (1979) |
Награди | Димитровска награда |
Титла | професор |
Членува в | Българска академия на науките |
Close