Критично мислене
From Wikipedia, the free encyclopedia
Критичното мислене или критична мисъл е подход в мисленето, представляващ внимателното прилагане на здрав разум, основан на доказателства, в определянето на това дали едно твърдение е вярно, или не. То се отнася не до пътя за достигане до твърденията, а до оценката им.[1] Бива определяно още като умението да се вземат решения въз основата на добри аргументи.[2]
Робърт Енис, водещ изследовател в областта на критичната мисъл, ѝ дава следното определение: „Критичното мислене е смислено, разсъдъчно мислене, чиято цел е да решим на какво да вярваме или как да постъпваме“.[3]
Историята на критичната мисъл може да се проследи от сократическия метод в Древна Гърция и Изтока, през будистката калама сутта и абхидарма, до съвременния научен метод и научен скептицизъм. Тя е важна част от множество професии и от процеса на редовното образование.