From Wikipedia, the free encyclopedia
Криминалистиката (на латински: crimen, р.п. criminis – престъпен, отнасящ се към престъпление [1]) е специална наказателно-правна наука, която изучава обществените отношения, свързани с разкриването и разследването на престъпленията и в определени граници с тяхното предотвратяване. Тя съдейства пряко за постигане целите на наказателното правосъдие и играе непосредствена роля в борбата срещу престъпността.[2] За основоположник на криминалистиката се смята Ханс Грос.
Ханс Грос[3]: приема, че криминалистиката е наука, която изучава изкуството на провеждането на следствените действия и тяхното най-добро съчетание. Впоследствие Грос развива идеите си за предмета на криминалистиката и приема, че тя изследва способите и мотивите за извършване на престъпленията и способите за тяхното разкриване.
Според проф. Цеков криминалистиката изучава[4]:
Според проф. Беленски[5]:криминалистиката изучава:
Закономерностите във връзка с разкриването и разследването на престъпленията относно:
организацията на разследване на отделните видове престъпления.
За първи път понятието „криминалистика“ е използвано от австрийския криминалист Ханс Грос (1847-1915 г.) в „Ръководство за следователи като система на криминалистиката“. На английски терминът за криминалистика е Criminalistics. Терминът за криминология обаче на английски и като наименование и като понятие остава същия: Criminology.
В съвременните виждания[6]: доминира схващането, че криминалистиката като наука се отличава със следните особености:
В България криминалистика се преподава в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1929 г[7]. За основоположник на университетската криминалистика в България се счита проф. Н. Саранов. Университетските преподаватели, които продължават в различни периоди преподаването и развитието на криминалистиката в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ са: проф. Ив. Вакарелски, проф. Ц.Цеков, проф. Е. Коцева, проф. Р.Беленски. Криминалистика се изучава в повечето юридически факултети в страната. Сред преподавателите извън Софийския университет могат да бъдат посочени проф. Г. Михайлов, проф. К. Бобев, проф. Иван Боев, проф. Й. Кунчев, доц. Иван Видолов, доц. Валентин Недев, доц. Христо Павлов и др.
В българската правна доктрина[8]:, за разлика от англосаксонската, се прави разграничение между криминалистиката и съдебните експертизи (forensic sciences), както като науки, така и като учебни дисциплини. Съдебните експертизи имат помощен характер в различните видове съдопроизводства (наказателно, административно, гражданско, арбитражно). Различието се основава на гносеологически и формално юридически критерии. Съдебните експертизи се основават на специално (неюридическо) знание. Криминалистиката е юридическа, наказателноправна наука.
Криминалистиката често се бърка с криминологията, тъй като и двете са съставни думи от крим (лат. престъпление). Впрочем, двете науки работят успоредно в откриване на причините за престъпленията, но в различни сфери.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.