български писател и преводач From Wikipedia, the free encyclopedia
Константин Илиев Константинов (1890 – 1970) е български писател и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на романа „Кръв“ (1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.
Константин Константинов | |
български писател и преводач | |
Портретна снимка на Константин Константинов. Източник: ДА „Архиви“ | |
Роден | Константин Илиев Константинов
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил в | Софийски университет |
Работил | писател, преводач, съдия, адвокат, юрисконсулт |
Литература | |
Псевдоним | Душечка,[1] Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem |
Жанрове | белетристика |
Известни творби | „Сърцето в картонената кутия“ (1933) „Път през годините. Т. 1 – 3“ (1959 – 1966) |
Константин Константинов в Общомедия |
Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година специализира юридически науки в Париж[2], където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт.
Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1908 година начеващият писател започва да публикува стихове и хумористична проза. Сътрудничи с вестник „Българан“, списание „Златорог“ „Наш живот“, „Листопад“. През 1914 г. издава сп. „Звено“ заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. Превежда от френски език Екзюпери, Зола, Флобер, Ролан, както и стихове на Балмонт и Хайне. Превежда руска класика, а през 1922 година във „Вестник за жената“ печата едни от първите лирични преводи на Анна Ахматова, съпътствани с критически анализ[2].
В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио „София“.[3] В годините 1945 – 1947 завежда секция „Литература“ в Камарата за наука, изкуство и култура, председател е за година (1945 – 1946) на Съюза на българските писатели, а от 1946 оглавява Института за преводна литература. В периода 1959 – 1966 създава една от най-четените си творби – мемоарната книга „Път през годините“[2].
Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem.
През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда „Константин Константинов“.[4]
Освен в изброените жанрове, Константин Константинов пише още очерци и есета.
Константинов владее френски и руски език. Някои от произведенията, които превежда, са:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.