Комитат e наименование на административна териториална единица, управлявана от комит, използвана в различни държави през различни епохи, включително в България през IX век. Произхожда от титлата comes, носена от висши сановници и от командири на областни военни контингенти в късната Римска империя, Карл Велики я възприема от Византия за своя двор, където тя започва да се произнася и като конт - граф. Респективно комитатът става County - графство.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Комитат.
Комитатите са традиционни за Унгария административни единици в периода от XI до XIX век.[1] Названието комитат се е запазило в този смисъл.[2] В международната литература то е синоним на медие (унг.: megye) – окръзите, на които е разделена съвременна Унгария.
Наличието на комитати и на комити в България през Ранното средновековие е засвидетелствано в историческите извори за времето на владетелите Пресиан, Борис I, Симеон и Петър I (IX-X век). Става дума за чуждестранни (гръцки, латински, арабски) източници, които може би не използват оригиналното название на областите в България.[3] В „Закон за съдене на хората“, правен документ от разглеждания период, се говори за „земи“, а не за „комитати“.[4]
Българските „комитати“ се споменават в западни хроники от втората половина на IX в., в които се разказва за бунт на болярите от десет комитата срещу княз Борис I, избухнал през 866 г. като реакция срещу покръстването:[5][6][7]
| „ | ... Българският крал (rex), който в предната година по вдъхновение божие, а също по внушение от личби и бедствия в народа на царството му бе намислил да стане християнин, прие светото кръщение. Недоволни от това, болярите възбунтували народа против него, за да го убият. И тъй всички, колкото бяха в десетте комитата, събрали се около двореца му... | “ |
Колко точно на брой са комитатите по времето на Борис е трудно да се определи, но се приема, че те не са много повече от десет.[10] Въпросът кога и как са формирани комитатите е също обект на научни дискусии. Предполага се, че те са елемент от централизираната административна уредба, която през IX век окончателно измества от власт местните славянски князе.[4][11] Канът (впоследствие царят) определя управителите на комитатите (комитите) и чрез тях си осигурява по-голям контрол върху отделните области на държавата.[11] Спорно е при кой владетел става промяната. Известно е, че реформите в управлението на българската държава са започнати от Крум. Теорията на Иван Венедиков, че първият български комитат е с център Средец (днешна София) и е създаден от Крум, е оспорвана. Критиците ѝ се придържат към схващането, че първите комитати са образувани при Омуртаг в северозападните и североизточните български територии в отговор на политическите предизвикателства в тези региони: бунтове на славяните на северозапад и голям брой заселени на североизток византийски пленници[12].
Един от историческите извори, споменаващи комити и комитати, е разказът на архиепископ Теофилакт Охридски (живял през XI-XII век) за Петнадесетте тивериополски мъченици[13][11]. Теофилакт описва как българският комит Таридин пренася по нареждане на своя господар (Борис I) мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий) в църквата в средището на областта си Брегалница.[14][11] От това и други сведения се извежда предположението, че административната и църковната организация в държавата на княз Борис и наследниците му са тясно свързани, като към задълженията на комитите спадат построяването на школи за свещеници и пренасянето на реликви.[14][11] Подобно на Таридин постъпва и неговият наследник комит Дристър, който по заповед на цар Симеон I пренася в Брегалнишката църква мощите на струмишките светци Сократ и Теодор.[15] Комит Дристър участва в присъединяването на Егейска Македония към България, което се потвърждава от Наръшкия надпис.[14][11] Друг известен комит е Домета, който е управител на областта Кутмичевица при Борис I.[14][11] Освен комитите представители на централната власт през IX-Х век са и тарканите (висши военни). Правораздаването е поверено на съдии, обособени от комитите.[4]
- Василевски Т., Произход на адмистративната организация на комитатите в средновековна България в сборника: Василевски Т., България и Византия IX-XV век, Академично издатество „Проф. Марин Дринов“, София, 1997, ISBN 954-430-411-8
- Жеков Ж., България и Византия VII-IX в. – военна администрация, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007, ISBN 978-954-07-2465-0
- Lexikon zur Geschichte Südosteuropas (LGS), Böhlau, 2004, ISBN 3-205-77193-1
- Lexikon des Mittelalters (LMA)
- Ангелов Д., Образуване на българската народност, Издателство Наука и изкуство, София, 1971
- Златарски В., История на българската държава през Средните векове, том 1, част 2, София, 1927 (преизд. 1971)
- Иванов Й., Български старини из Македония (djvu), Издателсво Наука и изкуство, София, 1970 (фототипно издание на второто, допълнено издание на Държавна печатница, 1931)
- Панов Б. (ред.), Историја на македонскиот народ, Институт за национална историја, Скопје, 2000, том први
- Дуйчев И. (ред.) и др., Латински извори за българската история - ЛИБИ (djvu), том II, София, 1954-65
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
