американски поет и писател From Wikipedia, the free encyclopedia
Кларк Аштън Смит (на английски: Clark Ashton Smith) е американски преводач, скулптор, художник, журналист, поет и писател на произведения в жанра лирика, научна фантастика, фентъзи, хорър, трилър и документалистика, автор оказал голямо влияние върху развитието на научната фантастика заедно с Робърт Хауърд и Хауърд Лъвкрафт.[1][2][3][4]
| Кларк Аштън Смит Clark Ashton Smith | |
 Кларк Аштън Смит, около 1912 г. | |
| Роден | 13 януари 1893 г. |
|---|---|
| Починал | 14 август 1961 г. |
| Професия | писател, поет, преводач, художник |
| Националност |  САЩ |
| Активен период | 1910 – 1961 |
| Жанр | научна фантастика, фентъзи, хорър, трилър, документалистика |
Повлиял на
| |
| Съпруга | Карол Джоунс Дорман (1954 – 1961) |
| Уебсайт | www.eldritchdark.com |
| Кларк Аштън Смит в Общомедия | |
Кларк Аштън Смит е роден на 13 януари 1893 г. в Лонг Вали, окръг Плейсър, Калифорния, САЩ, в семейството с английски корени на Фани и Таймъс Смит.[1] Прекарва по-голямата част от живота си в хижа в малкото градче Обърн, Калифорния. Образованието му е ограничено, тъй като страда от психологически разстройства, включително силна агорафобия, поради което родителите му приемат домашно обучение. Той е запален читател със силна ейдетична памет, запаметявайки повечето от прочетеното.[3] След завършване на официалното си образование взема самостоятелен курс по литература, изучава дума по дума етимологичен речник и прочита два пъти пълното издание на Енциклопедия Британика. Научава сам френски и испански, за да превежда стихове от тези езици, включително произведения на Жерар дьо Нервал, Пол Верлен, Амадо Нерво, Густаво Адолфо Бекер и Шарл Бодлер („Цветята на злото“).[3]
Първите му литературни опити са на 11-годишна възраст под формата на приказки и имитации на „Хиляда и една нощ“, следвани от приключенски романи за ориенталския живот. На 14 години вече е написал краткия приключенски роман „Черните диаманти“, който е публикуван през 2002 г., а след това и друг роман „Мечът на Заган“, публикуван през 2004 г. в едноименния сборник, повлияни от приказките на братя Грим и произведенията на Едгар Алън По.[3] През 1910 г. няколко негови разказа са публикувани в списание „Черната котка“, насочено към необичайни разкази, а след това и в списание Overland Monthly.[1] Началната му литературна дейност е насочена предимно към поезията за повече от десетилетие. Той се запознава с поета от Сан Франциско Джордж Стърлинг, който му помага да публикува първата си стихосбирка „Мечта за красота“ през 1911 г. Получава международно признание за стихосбирката си „Звездният покорител“ от 1912 г. По това време участва в литературния кръг около Амброуз Биърс и Джек Лондон.
Малко по-късно здравето му се влошава и в продължение на осем години литературната му продукция е с прекъсвания, въпреки че през този период той създава най-добрата си поезия, включително „Оди и сонети“ от 1918 г. и създава добри връзки и приятелство с Хауърд Лъвкрафт. През 20-те години на ХХ век пише малко и работи различни временни работи като берач на плодове, сечене на дърва, готвач и винопроизводител, за да издържа себе си и родителите си. Също така пише като журналист, като нощен редактор и е колумнист в The Auburn Journal.[4]
В началото на Голямата депресия през 1929 г. здравето на възрастните му родители се влошава и той възобновява писането на разкази, като в периода 1929 – 1934 г. е автор на над 100 и почти всички могат да бъдат класифицирани като странен хорър или научна фантастика.[3] През 1933 г. публикува самостоятелно сборника с разкази „Двойната сянка“, съдържащ 6 от най-добрите му истории.[1] По-голямата част от историите му в научната фантастика попадат в четири серии, които се развиват по различен начин в света на Хиперборея, Посейдонис, Аверойн и Зотик.[3] Хиперборея е изгубен континент от Миоценския период, а Посейдонис е остатък от Атлантида. Те се характеризират със странна магическа култура, жестокост, смърт и посмъртни ужаси. Аверойн е версията му за предмодерна Франция, а Зотик съществува милиони години в бъдещето, последният континент на умиращата Земя, когато слънцето е потъмняло.[2][4]
През 1933 г. Смит започва кореспонденция с Робърт Хауърд. В периода 1933 – 1936 г. Смит, Хауърд и Лъвкрафт са лидери на училището за фантастика „Странни разкази“ и си кореспондират често, въпреки че никога не са се срещали.[2][3]
След смъртта на Робърт Хауърд (1936) и Хауърд Лъвкрафт (1937), интересът му към писането намалява. Той се насочва към изобразителното изкуство като самоук художник, предпочитайки стила на примитивизма, рисувайки с мастило, молив или пастел и маслени бои, и прави малки пластики от стеанит.[5]
През 1953 г. Смит претърпява коронарен пристъп. На 10 ноември 1954 г. се жени за Карол Дорман, с която се преместват в Пасифик Гроув. Тя има три деца от предишен брак. В Пасифик Гроув се занимава с градинарство за други жители и спира да пише.
Кларк Аштън Смит, след поредица от инсулти, умира на 14 август 1961 г. в Пасифик Гроув, Калифорния.[1] Прахът му е разпръснат на мястото на дома от детството му.[4]
Екранизации
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
