село в община Девин, обл. Смолян From Wikipedia, the free encyclopedia
Кестен е село в Южна България, област Смолян, община Девин.
Село Кестен се намира в община Девин, област Смолян в Западните Родопи. В близост до него са селата Триград (на 8 км) и Жребово (на 4 км). То е в непосредствена близост до българо-гръцката граница. Отстои на 37 км южно от общинския център – град Девин. Намира се на 1320 м надморска височина. През селото минава река Кестенска, приток на река Въча. Населението на селото наброява около 100 души.
Околностите се характеризират с разнообразен релеф, богата растителност, красиви гледки и много природни забележителности. Растителността и животинският свят в района са изключително разнообразни. Срещат се много редки растителни и животински видове. На около 0,5 км от селото се намира резерват „Шабаница“. Целта на създаването му е опазване на вековна буково-смърчова гора на възраст над 200 години, а на отделни смърчови екземпляри и над 350 години. Общата площ на резервата е 22,6 ха с буферна зона от 33 ха. Резерватът включва три насаждения, предимно от иглолистни видове със средна възраст 250 – 300 г., пълнота 0,8 – 1, северозападно до югозападно изложение, разположени върху стръмни терени на 1700 – 1800 м надморска височина. Обитава се от благородния елен и глухара. Село Кестен е разположено в едно от най-красивите кътчета на Родопите. Запазената екосреда, девствената природа, богатството на водни ресурси и природни забележителности определят привлекателността на населеното място и потенциална му за развитие на курортно-туристическа дейност.
През 1872 г. в селото има 50 къщи. От 1878 до 1886 г. то попада в т. нар. Тъмръшка република. През 1920 г. в селото живеят 221 души, през 1946 г. – 375 души, а през 1965 г. – 267 души.[2]
Според Любомир Милетич към 1912 г. населението на село Кестен (по това време Кестенджик, Кьостенджикъ) се състои от помаци.[3] В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 г., съставен в периода от 15 септември 1920 до 3 септември 1921 г., като вакъфско село се споменава и Кестен (Köstencik).[4] По време на Междусъюзническата война през 1913 г., след бунт на местните жители, селото е опожарено от рота на 1-ви пехотен софийски полк. По-късно същата година селото отново е опожарено от Българската армия след нов бунт, инспириран от правителството на т. нар. „Гюмюрджинска република“.[5]
Населението е съставено от различни групи и общности, основно от българи мюсюлмани-помаци, изповядващи сунитски ислям, и една малка част българи-християни.
Селото се намира сред прекрасна тревиста и храстова растителност с вечнозелени ели. Природата е екологично чиста и красива, особено през пролетта и лятото. В близост до селото се намират красиви скални образувания и красиви природни забележителности. Релефното разнообразие се изразява в наличието на скални феномени като Съсипаната чука, Фатматски камък и пещерите Кестенска и Форговска дупка. Съсипаната чука е скално образувание, представляващо камъни от един размер, натрупани на едно място, с хиляди кубични метри. Забележителността се намира на около 800 м от селото. Северозападно от селото се намира Кестенска пещера, която не е проучена и благоустроена, но представлява туристическа атракция. Пещера Форгоската дупка е с дължина 600 м и има вътрешна река. Наличието на пещери благоприятства развитието на спелеотуризма в района.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.