Карл Манхайм

Карл Манхайм (на немски: Karl Mannheim; на унгарски: Mannheim Károly) е влиятелен германски и британски социолог от първата половина на XX век.

Карл Манхайм Karl Mannheim
германски и британски социолог
Роден	27 март 1893 г. Будапеща, Австро-Унгария
Починал	9 януари 1947 г. (53 г.) Лондон, Великобритания
Погребан	Великобритания
Учил в	Хайделбергски университет Будапещенски университет
Научна дейност
Област	Социология
Работил в	Хайделбергски университет Гьоте университет Франкфурт на Майн Лондонско училище по икономика Лондонски университет
Видни студенти	Норберт Елиас Франц Нойман
Повлиян	Едмунд Хусерл Дьорд Лукач Карл Маркс Макс Вебер
Повлиял	Чарлз Райт Милс
Семейство
Съпруга	Юлишка Каролине Ланг
Карл Манхайм в Общомедия

Той е представител на класическата социология, считан е за основател на направлението социология на познанието.

Биография

Манхайм е роден на 27 март 1893 г. в Будапеща, Австро-Унгарската империя, в заможно еврейско семейство.

Отрано се запознава с Дьорд Лукач и влиза в кръга на лявонастроени интелектуалци, предимно от еврейски произход. Преподава в педагогическо училище. След краткото просъществуване на т.нар. Унгарска съветска република напуска родината си завинаги.

През 1919 г. се установява в Германия. С подкрепата на А. Вебер и Е. Ледерер се хабилитира като хоноруван (приват) доцент със социологическо изследване върху германския консерватизъм от XIX в. Преподава в Хайделбергския университет от 1926 до 1930 г. и в Университета във Франкфурт на Майн от 1930 до 1933 г.

Урната с праха на Карл Манхайм в колумбариума „Голдърс Грийн“ в Лондон

С идването на нацизма на власт през 1933 г. е принуден да емигрира в Англия, където остава до края на живота си. Чете лекции по социология в Лондонското училище по икономика ив Лондонския университет (1933 – 1945). Професор е по философия и социология на образованието в университетския Институт по образование (1945 - 1947).

Умира на 9 януари 1947 г. в Лондон.

Приноси

В социологическото наследство на Карл Манхайм особено значими са неговите приноси към социологията на познанието. Основният му труд „Идеология и утопия“ (на немски: Ideologie und Utopie) излиза през 1929 г.

• „Утопия е само онази трансцендентна ориентация, която като преминава в действие, частично или напълно, взривява съществуващия в дадения момент ред на нещата.“
• „Утопия е такова съзнание, което не се намира в съответствие с обкръжаващото го битие.“
• „Идеологията е вид утопия, но тя не взривява действителността, а я утвърждава.“
• „Идеологията никога не достига напълно реализация на своето съдържание, то се изкривява и видоизменя.“
• „Хората имат познания за света и желания, но техният генезис е обществен.“

Библиография

в оригинал

• Die Strukturanalyse der Erkenntnistheorie, Berlin, 1922
• Ideologie und Utopie, Bonn, 1929
• Die Gegenwartsaufgaben der Soziologie, Tübingen, 1932
• Mensch und Gesellschaft im Zeitalter des Umbaus, Leiden, 1935
• Diagnosis of our Time, London, 1943

в превод на български език

• „Студии по социология на културата“^[1]пр. от англ. Е. Рафи; предг. Б. Търнър, София, ИК „Златорог“, 2002, 352 с. ISBN 954-437-106-0
• „Рационални и ирационални елементи в съвременното общество“, сб. „Извори на социологията“, сс. 227-47
• „Душа и култура“, сб. „Идеи в културологията“, т. 2, София, СУ, сс. 499-516

Бележки

1. Включва „Проблемът за интелигенцията“.

Външни препратки

• ((de)) Биография на Карл Манхайм в речника „50 класици на социологията“ Архив на оригинала от 2022-03-30 в Wayback Machine.