Карл Ернст фон Баер

Карл Ернст фон Баер или Карл Максимович Баер (на немски: Karl Ernst von Baer; на руски: Карл Эрнст фон Бэр или Карл Максимович Бэр) е руски естественик, географ, пътешественик-изследовател от естонско-немски произход, един от основоположниците на ембриологията и сравнителната анатомия, академик от Петербургската академия на науките, президент на Руското ентомологично дружество.

Карл Ернст фон Баер Карл Эрнст фон Бэр
руски изследовател
Роден	17 февруари 1792 г. (стар стил) Естляндска губерния, Руска империя
Починал	16 ноември 1876 г. (стар стил) (84 г.) Дерпт, Русия (днес Тарту, Естония)
Етнос	балтийски немци[1]
Националност	Русия
Учил в	Дорпатски университет Вюрцбургски университет
Научна дейност
Област	Биология, зоология, география, естествознание, антропология
Учил при	Игназ Долинджър
Работил в	Кьонигсбергски университет
Карл Ернст фон Баер в Общомедия

Произход и младежки години (1792 – 1822)

Роден е на 17 февруари 1792 година в Естляндска губерния, Руска империя (днес Естония), в дворянско семейство на прибалтийски немци. Обучава се от домашни учители по математика, география, латински и френски. През 1807 е изпратен в гимназията в Ревел (днес Талин), която завършва през 1810. Постъпва в медицинския факултет на Дерптския университет и през свободното време съчетава учебната дейност с работа във военен лазарет. През 1814 защитава дипломна работа на тема „Об эндемических болезнях в Эстляндии“, дипломира се като доктор по медицина и заминава за Виена и Берлин, за да продължи медицинското си образование и практика. През 1815 – 1816 учи сравнителна анатомия във Вюрцбургския университет при известния анатом Игназ Долинджър. След завършване на обучението си, през август 1817 Баер приема длъжността прозектор по анатомия (патолог-анатом) в Кьонигсбергския университет, през 1819 става професор по анатомия, а от 1826 професор по зоология. Докато е в Кьонигсберг, Баер основава зоологически музей, действа като директор на ботанически градини, става декан на медицинския факултет и ректор на университета.

Научна и изследователска дейност (1826 – 1862)

Приносите на Баер за ембриологията са от периода 1819 – 1834 докато е в Кьонингсберг. През 1826 открива яйцеклетката при млекопитаещите. Той формулира принцип, че в развиващия се зародиш (ембрион) общите белези се появяват преди специфичните. За това му откритие става член-кореспондент на Петербургската академия на науките. Изследванията на Баер биват използвани от Дарвин в неговата теория на еволюцията. През 1828 излиза от печат първия том на „Истории развития животных“, а на следващата година е поканен на работа в Петербургската академия на науките и му е присвоено академично звание.

През 1837 с кораб (командир Август Циволка) извършва комплексни естественоисторически изследвания на Нова Земя (геоморфология, флора, фауна). Изследва планинските масиви (височина до 1115 м) около протока Маточкин Шар.

През 1839 изследва флората и фауната на островите във Финския залив, а през 1840 посещава Колския п-ов.

През 1841 е назначен за професор по сравнителна анатомия и физиология в Медико-хирургическата академия.

От 1851 до 1857 изследва флората и фауната на Волга и Каспийско море. Изследва северните, източните и западните брегове на Каспийско море, Прикаспийската низина, долината на река Волга (от Нижни Новгород до Астрахан), Урал, Кумо-Маничката падина и др. След приключване на полевата си дейност, в резултат на своите наблюдения и изследвания, Баер обосновава т.нар. „Закон на Баер“, обясняващ стръмните десни брегове на реките, течащи в меридионално направление в Северното полукълбо, и левите брегове – в Южното.

Постепенно Баер се отдава главно на антропологията. Привежда в порядък и обогатява колекцията от човешки черепи в анатомичния музей на академията и го превръща в антропологичен.

Последни години (1862 – 1876)

През 1862 Баер се пенсионира и е избран за почетен член на Петербургската академия на науките. На 18 август 1864 в Академията се провежда тържествено празнуване на неговия юбилей, след което през 1867 окончателно напуска Петербург и се преселва в Дерпт.

Умира на 16 ноември 1876 година в Дерпт на 84-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят:

• възвишение Баер (75°35′ с. ш. 92°35′ и. д.75.583333° с. ш. 92.583333° и. д.75.583333, 92.583333) – покрай южния бряг на залива Мидендорф на п-ов Таймир;
• възвишение (Западни Беровски бугри) – край северозападното крайбрежие на Каспийско море, Република Калмикия;
• залив Баер (75°31′ с. ш. 86°26′ з. д.75.516667° с. ш. 86.433333° з. д.75.516667, -86.433333) – на северното крайбрежие на остров Девън в Канадския арктичен архипелаг;
• нос Баер (76°21′39″ с. ш. 87°53′19″ з. д.76.360833° с. ш. 87.888611° з. д.76.360833, -87.888611) – на югозападния бряг на остров Елсмиър в Канадския арктичен архипелаг;
• нос Баер (73°50′ с. ш. 54°05′ и. д.73.833333° с. ш. 54.083333° и. д.73.833333, 54.083333) на западния бряг на Северния остров на Нова Земя;
• нос Баер (79°59′ с. ш. 59°54′ и. д.79.983333° с. ш. 59.9° и. д.79.983333, 59.9) – на югоизточния бряг на остров Салм в архипелага Земя на Франц Йосиф;
• остров Баер (66°58′02″ с. ш. 107°16′50″ з. д.66.967222° с. ш. 107.280556° з. д.66.967222, -107.280556) – в залива Батърст на море Бофорт, в Канадския арктичен архипелаг;
• остров Баер (72°58′26″ с. ш. 95°50′54″ з. д.72.973889° с. ш. 95.848333° з. д.72.973889, -95.848333) – в протока Пил, край източното крайбрежие на остров Принц Уелски, в Канадския арктичен архипелаг;
• остров Баер (76°13′ с. ш. 99°25′ и. д.76.216667° с. ш. 99.416667° и. д.76.216667, 99.416667) – в Таймирския залив на Карско море;
• хребет Баер – в Нова Гвинея.

Източници

1. www.lowellmilkencenter.org // Посетен на 3 януари 2023 г.

• Аветисов, Г. П., Бэр Карл Максимович (Карл Эрнст), Имена на карте Арктики.
• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 75 – 76.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 309, 365 – 367.