Карбинци

Ка̀рбинци е село в Северозападна България. То се намира в община Димово, област Видин.

Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Карбинци (община Карбинци).

---

Карбинци
Карбинци 43.678514, 22.84229 Карбинци
Общи данни
Население	148 души[1] (15 март 2024 г.) 5,13 души/km²
Землище	28,865 km²
Надм. височина	211 m
Пощ. код	3923
Тел. код	093212
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	36440
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Димово Светослав Славчев (Новото време, БСП за България, ДПС, НДСВ; 2019)

География

Село Карбинци се намира на 5 км от Воднянци и Медовница, на 6 км от Дълго поле и Скомля, на 7 км от Бело поле и Дражинци, на 8 км от Роглец и Ружинци, на 12 км от Костичовци.

Махалите в Карбинци са: Голямата махала (в Поп Николаево), Горния край, Долния край, Средния край, Фулинската махала.

През селото минава Медовнишка река (Луда Медовница; Барата), която извира от подножието на Венеца при местността Топилото. Минава през землищата на Медовница, Карбинци, Воднянци и при Дреновец се влива в р. Лом.

Оброците в близост до селото са: Кириметодията, Комкалницата, Мишови млаки, Панковия цер, Ранополията, Света Русаля^[2][3][4], Свети Илия, Свети Никола, Свети Петър и Павел, Свети Спас

История

През 1455 г. село Карбинци представлява тимар (ленно владение с доход до 19999 акчета) на диздаря (комендант на крепост) Яхши. Името, което носи тогава, е Карбинче.^[5] През 1620 г. името на селото е Карболофча.^[6] В документи от 1632 г. името се среща като Карбокофча.^[7]

През 1878 Карбинци (Карабинци) наброява 786 жители^[8] През 1924 се споменава Карбинска енория, която се състои от с. Карбинци 125 къщи и с. Мехмедовци 55 къщи^[9]

Източници от 1930 г. ^[10] посочват, че населението през 1926 г. е 961 жители, домакинствата – 140, а орната земя е 10000 дка. Къщите са едноетажни, направени от дърво, камък и кирпич, покрити с обикновени и марсилски керемиди. Като главен поминък на населението е посочено земеделието и в по-малка степен скотовъдството. В този момент в селото има основно училище и прогимназия, църква, община, медицинска участъкова амбулатория, кредитна кооперация, читалище, младежки „Червен Кръст“ и четири малки бакалници.

Името на селото има патронимичен произход. Карбинци е образувано от отдавна изчезнало лично име Каръба, производно от карам, коря, с прилагателната наставка -ин и субстантивизирано с -ци^[11].

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин.^[12]

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[13]

	Численост	Дял (в %)
Общо	174	100,00
Българи	112	64,36
Турци	0	0,00
Цигани	57	32,75
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	3	1,72

Личности

• Илия Станков (р. 1947), български офицер, генерал-майор

Литература

• „Село Карбинци“, Миладин Михайлов, Младен Рачев, Тодор Стоянов. 1990.

Източници

1. www.grao.bg
2. “Девташларите и русалските гробища”. Анчо Калоянов, liternet.bg
3. „Самодивата“. София Ангелова-Дамянова. liternet.bg
4. „Българският „Пророк Исаия“ от XI век”, Тодор Моллов, liternet.bg
5. Боянич-Лукач, Душан. Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век. С., 1975 г. Цитат от Регистър от 1455 год
6. Петров, Петър. По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма. Част 2. С., 1988. Цитат от Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на 20 февруари 1620 г. – Вж. НБКМ, Ориент. Отдел, ф. 114, а. е. 399. Превод от османотурски на М. Калицин в Турски извори, т. VII, с. 265 – 268
7. Петров, Петър. По следите на насилието. Документи и материали за налагане на исляма. Част 2. С., 1988. Цитатът е от Регистър за поголовния данък (джизие), съставен на 6 юни 1632 г. – Вж. НБКМ, Ориент. Отрел, ф. 114, а. е. 400. Превод от османотурски на Стр. Димитров в Турски извори, т. VII, с. 347 – 350.
8. Коледаров, Петър и др. Промени в имената и статута на селищата в България 1878 – 1972 г. С., 1973.
9. Неофит, Н.В., митрополит Видински. Видинската епархия. Историческо минало и съвременно състояние, С., 1924, изд. „Витоша“, стр. 137
10. Юбилеен сборник Българско село. С., 1930
11. Заимов, Йордан. Заселване на българските славяни на Балканския полуостров. Проучване на жителските имена в българската топонимия. С., 1967. БАН
12. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123.
13. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Външни препратки

• „Не може без либе“ – народна песен от с. Карбинци