![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Turkmenistan_1994_CIA_map.jpg/640px-Turkmenistan_1994_CIA_map.jpg&w=640&q=50)
Каракумски канал
From Wikipedia, the free encyclopedia
38.254444, 57.819167
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/14/Turkmenistan_1994_CIA_map.jpg/640px-Turkmenistan_1994_CIA_map.jpg)
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3a/MAKarakumKanal2.jpg/640px-MAKarakumKanal2.jpg)
Каракумският канал (на туркменски: Garagum kanaly) в Туркменистан е най-големият напоителен канал в света.[1]
Строежът му започва през 1954 г. и завършва през 1988 г. Той е плавателен по по-голямата част от дължината му от 1375 km. Годишно оттича по 13 km3 вода от река Амударя през пустинята Каракум в Туркменистан. Спомага за развитието на земеделието, особено в отглеждането на памук, и снабдява столицата Ашхабад с вода.
Конструкцията на канала, както и неподдържането му след разпада на СССР, позволява до 50% от водата да се губи по маршрута му. Това създава локви и малки езерца по протежението му, водещо до засоляване на почвите. Каналът е и основният фактор за намаляването на акваторията на Аралско море, което е екологична катастрофа за региона.
Каракумският канал не е първият голям опит за доставяне на вода от реката Аму-Даря през Каракум. В началото на 1950-те години започва строежът на Главния туркменски канал, който е бил с начало много по-северно – при Нукус, а трябвало да води на югозапад към Красноводск (дн. Туркменбаши). Каналът щял да използва около 25% от водата на река Амударя.
Строежът на този канал е прекратен след смъртта на Сталин, като е предпочетен маршрутът на Каракумския канал. За регулирането му са построени и водохранилища.