История на Франция
From Wikipedia, the free encyclopedia
Човешкото присъствие в рамките на днешната френска територия е много древно. Към вече присъстващите човешки групи по време на палеолита през първото хилядолетие са се присъединили последователно вълни от населения, съставени от келти, римляни, германски племена, предимно франки. Това, което е днес Франция, по време на римляните е било част от Галия. Римляните отбелязват три големи етно-лингвистични групи в нея: гали, аквитани и белги.
По време на първото хилядолетие по средиземноморския бряг на Галия са основани колонии от гърците, римляните и картагенците. В края на 2 век до н.е. южна Галия вече е римска провинция Gallia Narbonensis, а останалата част е подчинена по време на Галските войни 58 – 51 пр.н.е.. След тях в Галия се развива гало-римска култура и територията е част от Римската империя.
В по-късните стадии на империята Галия е подложена на набезите на варварските племена, предимно групата германски племена, известни като франки. За година на създаването на Франция се смята 481 г., като това е годината на възкачване на Хлодвиг I на франкския престол. Той е първият крал от династията на Меровингите. Най-голям разцвет държавата на франките достига при Карл Велики – от Атлантическия океан до Рим, Елба и Панония.
В началото на второто хилядолетие Каролингите са заменени от Капетингите, чиито представители управляват Франция от 987 до 1328 г. След смъртта на последния крал от тяхната династия през 1328 г. възниква криза с наследяването, като претенции към трона имат владетелите на Англия, Навара и Франция и това довежда до избухването на Стогодишната война (1337 – 1453) между лагерите, предвождани от династиите Валоа и Плантагенет. Войната започва след като Филип VI е обявен за крал на Франция, а английският крал Едуард III, който бил и наследствен херцог на Нормандия, отказал да положи клетва за вярност пред новия крал. Войната се води изцяло на територията на Франция и въпреки първоначалните английски победи по-късно през войната надделяват французите. Една от известните личности от този период е Жана д'Арк, селско момиче, което повежда французите и се превръща в национална героиня. Победата във войната укрепва френското национално чувство и заздравява кралската власт. По време на периода, известен като Стария режим, Франция се превръща в централизирана абсолютна монархия. През следващите векове настъпват френския Ренесанс и протестантската Реформация. В разгара на френските религиозни войни от 16 век Франция е обхваната отново от криза по наследяването, тъй като последният крал от Валоа Анри III е убит и няма наследник. Борбата за престола печели наварският крал Анри IV, който поставя началото на династията Бурбони.
Също през 16 век е поставено началото на процъфтяваща френска колониална империя. Френското политическо влияние в Европа достига връх при управлението на „краля слънце“ Луи XIV, построил двореца Версай.
Френската революция от края на 18 век поставя край на феодалния строй и отменя монархията, както и феодалните, аристократически и църковни привилегии, характерни за средновековното общество. За известно време страната става Първа френска република, докато Наполеон Бонапарт не я обявява за Първа френска империя. Следва период на завоевателни войни (Наполеоновите войни), които коренно променят начина на водене на война в Европа. Отначало французите напредват бързо и завоюват значителни територии. След неуспеха им в Русия обаче предизвиканият глобален конфликт приключва с разгрома на Наполеон в битката при Ватерло.
През 19 век Франция преминава още няколко пъти през смяна на формата на държавно управление: реставрация на монархията, отново република, отново империя и през 1870 е установена по-трайната Трета френска република.
По време на Първата световна война Франция е една от страните на Антантата заедно с Британската империя и Руската империя. В началото на Втората световна война Франция заема изчаквателна позиция, но след нападението на Третия райх е покорена в Битката за Франция през 1940 г. По-голямата част от страната е контролирана от германците, макар че на юг остава да действа марионетният режим на Виши. Въпреки че е измежду победителите и в двете големи войни, Франция понася тежки материални и човешки загуби.
В следвоенния период Франция води дълги войни в бившите си колонии Индокитай и Алжир, които завършват с поражения. Тя играе основна роля в процесите на европейско икономическо и политическо обединение, довели в крайна сметка до създаването на Европейския съюз.
След 1958 г. страната е демократична полупрезидентска република с многопартийна система. Съвременният период се отличава с усилията за културно унифициране на страната поради прииждането на милиони имигранти от Европа, Африка и Азия, които променят изцяло структурата на населението в демографски и културен план.