Инфразвук
From Wikipedia, the free encyclopedia
Инфразвук е звук с честота, твърде малка, за да се улавя от човешкото ухо. За горна граница на инфразвуковите вълни се приемат честотите от 16 Hz до 20 Hz (минималната честота, която се улавя от човешкото ухо), а долната е неопределена – може да е 0,1 0,01 и т.н. Инфразвукът се характеризира със способност да се разпространява на големи разстояния и да заобикаля препятствия с малко разсейване. За него няма подходящи звукопоглъщащи материали. На разстояние от около 1000 km намалява интензитета си само с няколко децибела. Разсейва се, ако по пътя срещне голям обект като планина, хълм, голяма сграда и т.н. Сеизмичните вълни могат да пресекат цялата Земя.
Източници на инфразвук са: електрически заряди в атмосферата, лавини, земетресения, вулкани и метеори, водопади, морски вълни, оръдейни изстрели, взривове, звук от големи тежки машини и др.
Известно е, че китовете, слоновете, носорозите, жирафите, антилопите окапи и алигаторите използват инфразвук, за да предават съобщения на различни разстояния, например при китовете на много километри. Предполага се също, че мигриращите птици се ориентират и по инфразвуците, породени от естествени източници, като турбулентните въздушни течения над планините.