Интензитет на магнитното поле
From Wikipedia, the free encyclopedia
Интензитет на магнитното поле е векторна физична величина, равна на разликата между вектора на магнитната индукция B и вектора на намагнитване M. Обозначава се обикновено със символа Н[1]. Връзката между тях в международната система СИ е
- където – магнитна проницаемост на вакуума (известна и като магнитна константа).
В системата СГС:
В най-простия случай на изотропна (по магнитни свойства) среда и в приближение на достатъчно ниски честоти, намагнитването M зависи линейно от приложеното магнитно поле с индукция B:
Исторически е прието обаче коефициентът да не се означава с , а да се изразява чрез свързаните величини магнитна проницаемост или магнитна възприемчивост :
в системата СИ:
- ;}
в системата СГС:
В системата СИ интензитетът на магнитното поле се измерва в ампер/метър (A/m),
в системата СГС – в оерстеди (Ое).
1 оерстед = 1000/(4π) = 79,577 A/m
1 А/m = 4π/1000 ≈ 0,01256637 Ое