Избирателно право на жените

Избирателното право на жените или женски суфражизъм е правото на жените да гласуват и да бъдат кандидатирани на свободни демократични избори.

Избирателно право на жените

Парад на суфражетките в Ню Йорк, 6 май 1912

Тези изрази се използват и да означат икономическото и политическото реформистко движение, целящо да разшири гласоподавателните права, така че да включват жените без никакви ограничения или допълнителни изисквания, като притежаване на собственост, издължени данъци или брачен статус. Жените активистки на това движение се наричат суфражетки. Модерният суфражизъм има корени във Франция и датира от 18 век.

Движение за равни избирателни права на жените в България

Създаването на нова българска държава през 1878 г. след Освобождението от османско владичество не води до автоматични промени в живота на българските жени и техните права. Първата българска конституция от 1879 г. формулира всеобщо избирателно право за всички граждани, но дефиницията на гражданин остава двусмислена и реално изключва жените от правото на глас.^[1] Българската държава не гарантира еднакви избирателни права за мъжете и жените.

В края на 19 век пред жените в страната съществуват пречки и пред образованието, което затруднява и отстояването на техните права. По силата на установените традиции, жените не се допускат до избирателните процедури. На 18 декември 1898, Народното събрание гласува и закон, който забранява на омъжените учителки да упражняват своята професия.^[2]

Движението за равни избирателни права на жените в България е част и от по-общото движение за права. В края на 19 век се организират първите движения на жените за правото им да учат във висши училища, да гласуват и да се възстановят правата на омъжените учителки.

В началото на 20 век се полагат основите на Съюза на напредничавите жени, който по-късно е преименуван на съюз „Равноправие“. През 1909 г. жените от съюза изпращат петиция до ХІV общо народно събрание, когато се обсъждат промени в изборния закон. Тази петиция поставя началото на дългогодишно движение за равни избирателни права на жените в България. Исканията в петицията са за тълкуване на текстове от Търновската конституция по отношение на значението на „граждани“ и дали жените се включват в тази категория.^[2] Димитрана Иванова, основател на русенското движение „Добродетел“, участва активно в дискусиите за конституционните права.

„Няма равенство и справедливост там, дето по рождение едни хора се лишават от обществени права“, заявява Жени Божилова-Патева. 

През 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването. През 1937 г. се постига частичен успех като „жените майки от законен брак“ получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са „омъжени, разведени или вдовици“; това не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените – т.е. да гласуват, но не и да бъдат избирани.^[3]

През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в XXVI обикновено народно събрание са избрани първите 16 жени за депутати.^[3]

Изявени жени, свързани с борбата за равни права в България

• Жени Божилова-Патева – основател на просветното Бургаско женско дружество „Самосъзнание“
• Димитрана Иванова – първата българка суфражетка
• Анна Карима

Жени депутати в България

Жени депутати в България през годините^[1][4][5][6]

Период	Народно събрание	Общ брой депутати	Жени	Процент
1945 – 1946	ХХVI НС	279	16	5,7%
1946 – 1949	VI ВНС	465	38	8,1%
1950 – 1953	ХХVII НС	239	36	15%
1954 – 1957	ХХVIII НС	249	39	15,7%
1958 – 1961	ХХIX НС	254	41	16,1%
1962 – 1965	ХХХ НС	321	65	20,2%
1966 – 1971	ХХХI НС	416	70	16,8%
1971 – 1976	ХХХII НС	400	75	18,7%
1976 – 1981	ХХХIII НС	400	78	19,5%
1981 – 1986	ХХХIV НС	400	87	21,7%
1986 – 1990	ХХХV НС	400	84	21%
1990 – 1991	VII ВНС	400	34	8,5%
1991 – 1994	ХХХVI НС	240	34	14,1%
1995 – 1997	ХХХVII НС	240	31	12,9%
1997 – 2001	ХХХVIII НС	240	27	11,9%
2001 – 2005	ХХХIX НС	240	63	26,2%
2005 – 2009	ХL НС	240	53	22,1%
2009 – 2013	ХLI НС	240	50	20,8%
2013 – 2014	ХLII НС	240	59	24,6%
2014 – 2017	ХLIII НС	240	46	19,2%
2017 – 2021	ХLIV НС[7]	240	57	23,8 %
2021-	XLV	240	57	23,8 %

Бележки

1. CITIZENSHIP and WOMEN’S POLITICAL PARTICIPATION in BULGARIA: Krassimira Daskalova, St. Kliment Ohridski Universitz of Sofia Pavlina Filipova, WAD, Sofia
2. ПРОСВЕЩЕНИЕТО И ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ – ЦЕЛ И СМИСЪЛ НА ЖИВОТА НА НАЙ-ЗАСЛУЖИЛАТА ЖЕНА НА БЪЛГАРИЯ – ЧАСТ І, Снежана Стоянова, Председател на Независимо женско дружество „Самосъзнание“-Бургас, Член на Управителния съвет на Българския женски съюз – София
3. Коя е жената в България, извоювала частични избирателни права // Дневник (2001), 01.03.2017. Архивиран от оригинала на 11.03.2017. Посетен на 12.06.2020.
4. Народно събрание // Архивиран от оригинала на 2005-06-24. Посетен на 2017-03-11.
5. Светла Енчева, Маргиналия: Политически жени
6. Women in National Parliaments
7. Централна избирателна комисия: Списък на избраните народни представители в Четиридесет и четвъртото Народно събрание, 2 април 2017.