френска актриса From Wikipedia, the free encyclopedia
Изабѐл Ясмѝн Аджанѝ (на френски: Isabelle Yasmine Adjani) е френска кино и театрална актриса. Носителка на 5 награди Сезар (ненадминат рекорд) и двукратно номинирана за Оскар, известна с пристрастието и емпатията към героините си, често белязани от трагична съдба. Сред най-известните филми с участието на Изабел Аджани фигурират „Камий Клодел“, „Историята на Адел Ю.“, „Квартет“, „Кралица Марго“, „Убийствено лято“ и „Обладаване“. [1]
Изабел Аджани Isabelle Adjani | |
френска актриса | |
Изабел Аджани (2012) | |
Родена | Изабел Ясмин Аджани
|
---|---|
Националност | Франция |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Активност | 1970 - |
Награди | „Сезар“ (1982, 1984, 1989, 1995, 2010) |
Семейство | |
Съпруг | Брюно Нюитен (?-1983, 1 син) Даниъл Дей-Люис (1989-1995, 1 син) |
Партньор | Даниъл Дей-Люис (1989 – 1995) Уорън Бийти |
Деца | 2 |
Уебсайт | www.isabelleadjani.fr |
Изабел Аджани в Общомедия |
Родена е на 27 юни 1955 г. в Париж. Дъщеря е на алжирския емигрант Мохамед Шариф Аджани и германката Ема Аугуста. На 12 години играе в любителски театър, на 15 години по време на лятната ваканция се снима в своя първи филм, „Малкият въглищар“, и продължава да се снима във филми. През 1974 г. играе в театър „Комеди Франсез“ пиесите „Училище за жени“ и „Ундина“, след което е поканена да подпише 20-годишен договор, но отказва, отдавайки предпочитание на киноактьорската си кариера. Световна известност получава с филма на Франсоа Трюфо „Историята на Адел Ю.“, където играе ролята на обезумялата дъщеря на Виктор Юго.
През 1980 г. се ражда синът ѝ Барнаби Нюитен от кинооператора Брюно Нюитен. После има кратка романтична връзка с американския актьор Уорън Бийти. През 1995 г. се ражда синът ѝ Габриел от британския актьор Даниел Дей-Луис, с когото живее в Лондон повече от пет години. През 2002 г. се проваля шумно афишираната ѝ сватба с композитора Жан Мишел Жар, като за причина се изтъкват честите му изневери.
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор | бележки |
---|---|---|---|---|---|
1970 | Малкият въглищар | Le petit bougnat | Роз | Бернар Тублан-Мишел | |
1974 | Плесницата | La gifle | Изабел Дулен | Клод Пиното | |
1975 | Историята на Адел Ю. | L’Histoire d’Adèle H. | Адел Юго | Франсоа Трюфо | Номинация за „Оскар“ |
1976 | Наемателят | Le locataire | Стела | Роман Полански | |
1976 | Бароко | Barocco | Лаура | Андре Тешине | |
1978 | Шофьорът | The Driver | Играчът | Уолтър Хил | |
1979 | Носферату - призракът на нощта | Nosferatu, Phantom der Nacht | Люси Харкър | Вернер Херцог | |
1979 | Сестрите Бронте | Les Soeurs Bronte | Емили Бронте | Андре Тешине | |
1981 | Обладаване | Possession | Анна / Хелен | Анджей Жулавски | |
1981 | Квартет | Quartet | Мария Зели | Джеймс Айвъри | |
1983 | Смъртоносна разходка | Mortelle randonnee | Катарина Лейрис / Люси / Мария | Клод Милър | |
1983 | Убийствено лято | L'été meurtrier | Елиана | Жан Бекер | |
1985 | Метро | Subway | Елен | Люк Бесон | |
1987 | Ищар | Ishtar | Шира Асел | Илейн Мей | |
1988 | Камий Клодел | Camille Claudel | Камий Клодел | Брюно Нюитен | |
1993 | Токсичната афера | Toxic Affair | Пенелопа | Филомен Еспозито | |
1994 | Кралица Марго | La Reine Margot | Марго | Патрис Шеро | |
1996 | Диаболично | Diabolique | Миа Баран | Джеремая Чечик | |
1998 | Папараци | Paparazzi | себе си | Ален Берберян | |
2002 | Разкаялата се | La repentie | Шарлота / Лейла | Летисия Мейсън | |
2002 | Адолф | Adolphe | Елеонора | Беноа Жако | |
2003 | На добър път | Bon voyage | Вивиен Денверс | Жан-Пол Рапно |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.