From Wikipedia, the free encyclopedia
Игор Сергеевич Иванов (на руски: И́горь Серге́евич Ивано́в) (роден на 23 септември 1945 г. в Москва) е съветски и руски дипломат (посланик), руски политик и министър на външните работи от 1998 до 2004 г.
Игор Иванов | |
Игор Иванов, 2014 г. | |
Роден |
23 септември 1945 г.
|
---|---|
Учил в | Московски държавен институт по международни отношения |
Награди | За заслуги към Отечеството II степен |
Политика | |
Партия | КПСС Единна Русия |
Игор Иванов в Общомедия |
В средата на 2007 г. се оттегля от политическата сцена и започва да се занимава с търговска, научна и изследователска дейност. Той е член и председател на Комитета по стратегии и инвестиции на ОАО „ЛУКОЙЛ“[1].
Той е също член на неправителствени организации и клубове, по-специално на Европейския съвет за толерантност и помирение, Надзорния съвет на Международния люксембургски форум за превенция от ядрени катастрофи.
Игор Иванов е син на руснак и грузинка. През 1969 г. завършва Института за чужди езици „Морис Торез“ в Москва (Московски държавен лингвистичен университет). Постъпва в съветското външно министерство през 1973 г. и прекарва десет години в Испания. Завръща се в Съветския съюз през 1983 г. През 1991 г. става посланик в Мадрид.
Назначен е за министър на външните работи на 11 септември 1998 г. Като руски външен министър Иванов е противник на военните действия на НАТО в Югославия. Той е против американската инвазия в Ирак. Играе ключова роля в постигането на споразумение между грузинския президент Едуард Шеварднадзе и опозиционните партии по време на Революцията на розите в Грузия през 2003 г.
През 2004 г. Иванов е наследен на поста външен министър от Сергей Лавров и е назначен от президента Владимир Путин за секретар на Съвета за сигурност на Русия. Подава оставката си от Съвета за сигурност на 9 юли 2007 г. На 18 юли президентът Путин приема оставката му и назначава ветерана от КГБ Валентин Соболев на негово място.
През юни 2010 г. И. Иванов е избран за член на съвета на общественото движение „За модернизация.ру“[2]
През 2002 г. публикува книгата „Десет години външна политика на нова Русия“.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.