морски курорт From Wikipedia, the free encyclopedia
Златни пясъци (до 29 юни 1942 г. Узун кум)[1] е един от трите големи български морски курорта, разположен в северната част на българското Черноморие. Намира се в община Варна, район Приморски, на 16 км от центъра на Варна.
Златни пясъци Kurorten kompleks "Zlatni pyasatsi" | |
— курорт / квартал — | |
Страна | България |
---|---|
Област | Област Варна |
Община | Община Варна |
Част от | Варна |
Надм. височина | 24 m |
Основаване | 1956 г. |
ЕКАТТЕ | 94015 |
Златни пясъци в Общомедия |
Разположен е в полите на природния парк „Златни пясъци“ – територия, защитена от закона. Плажната ивица, покрита със златист пясък, е с дължина 3,5 км и е широка до 100 м. Изграждането му започва през 1956 г. (главен проектант е архитектът Георги Ганев) с построяването на 70 хотела с 15 000 места. Първият е хотел „Оазис“.
Златни пясъци е най-известният курорт по северното черноморско крайбрежие. Той е вторият по капацитет и посещаемост български курорт. Според Националния статистически институт към 2020 г. комплексът разполага с 31 745 легла в 78 места за настаняване и има капацитет 3 525 936 леглодена на сезон, броят на реализираните нощувки е 1 163 058, а на пренощувалите – 281 096 души.[2]
Територията около курорта е уникална със своите растителни видове и крайморска растителност. Тя е обособена като природен парк. В него се съхраняват застрашени и защитени растителни и животински видове и има изградени пет туристически маршрута, които преминават през стари чешми, кътове за отдих, места с очарователен изглед към морето. Културно-историческото наследство на парка обхваща широк период – от Древността до късното Средновековие.
Освен за ваканционен туризъм курортът се използва и за целогодишно балнеолечение. Четири от минералните източници в Златни пясъци с общ дебит 150 куб.м в секунда са особено полезни.[3]
Златни пясъци е благоприятно място за провеждане на мероприятия от всякакъв характер като симпозиуми, семинари, обучения, работни срещи и др. Удобствата и добре разположените хотели в близост до Варна са предпоставка за честите мероприятия в комплекса. През последните години редица организации, сдружения, професионални съюзи, централни и местни администрации провеждат своите срещи в хотелите на прекрасния комплекс на брега на морето.
Плажът на курорта, както и алеите му страдат от силно претрупване на търговски обекти, придаващи му облик на битпазар.
Братята Херман и Карел Шкорпил, които историята помни като основателите на българската археологическа наука, са първите застъпници за създаване на курорт в местността Узун кум (от турски – Дълъг пясък). Още през 1915 г. те прокарват идеята си за изграждане на морски санаториум и летни жилища в тази местност.[4]
С постановление на Министерския съвет от 1 декември 1955 г. се поставя задачата да бъдат изградени през следващите две години два курортни комплекса край Варна: Дружба (днес Св. св. Константин и Елена) с 1000 легла и Златни пясъци с 2000 легла. Обявен е конкурс в Държавен вестник за авторски колектив, който да проектира Златни пясъци. Конкурсът е спечелен от колектив, начело с арх. Георги Ганев.[4]
Съвсем естествен е изборът на местността Узун кум, северно от Варна. Мястото съчетава по невероятен начин девствена гора и просторен плаж. Една от изключителните природни забележителности тук, от която днес е останал само споменът, е било голямото сладководно езеро, само на стотина метра от морския бряг, в което са живеели водни костенурки. Днес на това място се намира централната част на курорта с атракциите: Айфеловата кула, Виенското колело и хотел „Интернационал“. На екип от трийсет български архитекти е възложено проектирането на курортния комплекс, а самото му изграждане минава през три етапа. През първия етап са построени малки, главно двуетажни хотели по плажната ивица. По-късно се появяват хотелските комплекси и увеселителните заведения на втора и трета линия.[4]
По време на бързо развиващото се строителство в курорта интересен факт е битката със змиите. За тяхното унищожаване са докарани таралежи от Албания и са повикани на помощ специалисти от зоологическата градина.[4]
Първата копка на комплекса е направена на 11 август 1956 г., а на 30 юни следващата година е открит първият хотел – „Родина“ (днес хотел „Адмирал“). Само за година до началото на сезона през 1957 г., са построени и отварят врати осем хотела и пет сектора с дървени къщички – „Родина“, „Изгрев“, „Сердика“ („Лилия“), „Хоризонт“, „Ялта“, „Дружба“ („Морска звезда“/„Вистамар“), „Савоя“ („Луна“) и „Дунав“ („Сирена“). Открити са ресторантите „Калиакра“, „Морско око“, „Казино“, „Старият дъб“, „Златна рибка“ и бар-сладкарницата „Домино“. На 31 юли 1957 г. е открит хотел „Изгрев“.[4]
Курортът добива завършен вид през 1965 г., когато влизат в експлоатация хотелите „Москва“, „Метропол“, „Ерма“, „Диана“, „Екселсиор“, „Зорница“, „Сердика“, „Славей“, „Мадара“. Година по-късно вече настаняват туристи и във високите хотели „Варшава“, „Хавана“, „Царевец“, „Трапезица“(„Роял“). С тях завършва деветият етап на строителството на Златни пясъци. Те окончателно оформят втората линия на комплекса.[4]
Същата година са открити две атракционни заведения – „Кукери“ и „Цигански табор“. Строителството обаче не спира и през следващите три години новостите в курорта са свързани с хотелите „Копривщица“, „Камчия“, „Перла“, „Атлас“, както и със символа на Златни пясъци – 18-етажния хотелски комплекс „Интернационал“, предлагащ киносалон, плувен басейн с минерална вода, лечебен сектор, бар, сладкарница, фризьорски салони и др.[4]
Изграждането на повечето големи хотели и увеселителни заведения, включени в първоначално замисления план на курорта, отнема около десет години. Според идеята тогава курортът е трябвало да съчетава възможността за семеен туризъм край морето с потенциала на един от най-реномираните балнеолечебни центрове у нас. След приключване на последния етап от строителството на Златни пясъци през 1966 г. в България започва и развитието на мащабна програма за привличането на туристи от Европа.[4]
Истински бум в развитието си курортният комплекс преживява в края на 90-те години на XX век, когато бившата държавна собственост в него е приватизирана. От 2000 г. Златни пясъци е изцяло частен курорт.[4]
Има редовен автобусен транспорт от Варна за Златни пясъци. Курортът е свързан чрез автобуси и директно с летище Варна. Има и редовни автобусни линии от София през Варна, които стигат до Златни пясъци.[5]
С градски транспорт от Варна до курорта се стига с автобуси № 9 и № 409 (крайна спирка в к-с Ривиера), както и с № 109 и № 209 (крайна спирка „Панорама“).[6]
Плажната ивица на Златни пясъци е с дължина 3,5 км. Отличава се със своя много фин, златист пясък и предоставя чудесни възможности за почивка и плажни спортове. Съвсем близо се намира и едноименният „Природен парк“, предлагащ тучна зеленина и разнообразие от сенчести туристически маршрути.[8]
През 2021 г. Златни пясъци попада в годишната класация на международния уебсайт Big 7 Travel за най-добрите 50 плажа в света.[8]
Централният плаж има широка, чиста и добре поддържана плажна ивица, но заради големия интерес към Златни пясъци в разгара на сезона е пренаселен. На плажа са изградени всякакви удобства за плажуващите – ресторанти, барове, душове и тоалетни. Съществува възможност за практикуване на водни спортове, има игрища за плажен волейбол и футбол. Предлагат се развлечения с джетове, парашути, въздушни балони и др. Плажът ежедневно се охранява от спасители, които се грижат за безопасността на летуващите. В част от плажната ивица ползването на чадър и шезлонг се заплаща по сравнително високи цени.[9]
По алеята има редица магазини за сувенири, дрехи, магазини и др. През лятото е трудно да се намерят места за паркиране на превозни средства. Препоръчително е да се ходи на плаж рано сутринта. В близост до плажа има построен голям аквапарк, където се предлага изобилие от забавления за деца и възрастни.[9]
Яхтеното пристанище „Златни пясъци“ е с предназначение домуване или приставане на яхти и лодки за крайбрежни и международни плавания, водни спортове, туризъм и развлечения. Понастоящем разполага с два оборудвани пирса и шест кея с повече от сто охраняеми места за швартовка на яхти с възможност за включване на водопровод, безжичен интернет и ел. захранване.[10]
В западната част е изграден единствен по рода си хелинг (слип) за плавателни съдове с дълбочина до 2,50 м и ширина 11 м. В непосредствена близост (до хелинга) през 2008 г. е изградена и първата на българското Черноморие яхтена бензиностанция, с две колонки за бензин и дизелово гориво.[10]
В Златни пясъци е разположен спортният комплекс НСБ „Спортпалас“, предназначен за спортна подготовка, бързо физическо възстановяване и подобряване на цялостната физическа форма.
Атракционен парк „Акваполис“ е сред най-красивите водни паркове в Източна Европа и първият в България, изграден в уникален мавритано-средиземноморски стил. Той се намира в северозападната част на курорта Златни пясъци, на главния път от к-с „Ривиера“ към к-с „Албена“. Водният парк е разположен в гората с неповторим изглед към морето и целия курортен комплекс. В „Акваполис“ могат едновременно да пребивават до 3000 посетители.[11]
На входа на парка е изградена скала за катерене с възможни седем маршрута по проект на световния шампион по скално катерене Педро Понс от Испания. Край скалата е оформен амфитеатър, водопад с изкуствено езеро и панорамен снек-бар „Алказар“. Към водния парк е изграден и паркинг за 100 автомобила и 10 автобуса, снабден със специална отсечка за директно придвижване на инвалиди до входа на „Акваполис“.[11]
В Златни пясъци се провеждат международни конкурси и фестивали:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.