From Wikipedia, the free encyclopedia
Журче (на македонска литературна норма: Журче) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
| Журче Журче | |
| — село — | |
 Журечкият манастир „Свети Атанасий“ | |
  Журче | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 700 m |
| Население | 254 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Журче в Общомедия | |
Журче е планинско село разположено на 700 m в Долен Демир Хисар, в източната част на община Демир Хисар, на 10 km североизточно от общинския център Демир Хисар. Землището на Журче е голямо, 22,6 km2, от които обработваемите площи са 291,5 ha, пасищата заемат 129,6 ha, а горите 1693,7 ha.[1]
В близост се намира един от някогашните популярни български манастири – Журечкият манастир „Свети Атанасий“ от 1617 година, известен също като манастира Журче. В църквата са запазени редица изображения, сред които и на Прохор Пчински, Йоаким Осоговски и други. В първата половина на XVII век е изписана гробищната селска църква „Света Богородица“ вероятно от майстори от Линотопската художествена школа.[2]
През XIX век Журче е чисто българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Според Васил Кънчов в 90-те години Журче има 50 християнски къщи с хубави гори над тях.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Журже има 350 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Журче е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 58 къщи.[5]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Журче има 40 български къщи.[6]
По време на Илинденското въстание в 1903 година селото е нападнато от турски аскер и башибозук, като при нападението са изгорени 5 къщи.[7] След въстанието селото получава помощи от българския владика Григорий Пелагонийски.[8]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Журче има 400 българи екзархисти.[9]
При избухването на Балканската война 2 души от Журче са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В 1961 година Журче има 704 жители, които през 1994 намаляват драстично на 285,[11] а според преброяването от 2002 година селото има 255 жители, от които 254 македонци и един влах.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 254 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училишще на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар. В 1976 година е изграден параклисът „Свети Илия“.[1]
Васил Мицев, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[13] Велко Цветанов, участник в Илинденско-Преображенското въстание, ранен в първия ден на въстанието, заклан с майка си при разгрома на въстанието[14] Георги Петров, български опълченец, I опълченска дружина, към 1918 година живее в Ломско[15] Здраве Кузманов Чолака, български революционер, войвода на журечката чета, участвал в защитата на Крушевската република в Илинденско-Преображенското въстание с отряда на Питу Гули[16][14] Иван Стойков – Боримечката, четник при Веле Марков в Крушевско през 1902 година[17] Илия Чачор, селски първенец, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14] Йоан Колев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14] Йонче Митрев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14] Миайле Найдов Георгов, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14] Нове Йошев Лозанов, български революционер от ВМОРО[18][14] Пане Талев, участник в Илинденско-Преображенското въстание[14] Петко Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака[19] Петре Христов Николов, български революционер от ВМОРО[20] Петър Журски (1882 – ?), български революционер от ВМОРО Стефан Борозана (? – 1903), български революционер от ВМОРО, четник на Пито гули, загинал в Крушево[21] Стефан Мангела, участник в Илинденско-Преображенското въстание,[14] загинал в първия ден на въстанието при превземането на хюкюмата в Крушево[22] Стефан Найдов Стоянов, български революционер от ВМОРО[23][14] Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна Македония Христо Стоянов Георгиев, български революционер от ВМОРО[24] Блаже Кръстев Биринчето (1873 – 1911), български революционер, взел дейно участие в отблъскването на въоръжената сръбска пропаганда в Македония Йосиф Бошевски (1948 – 2010), бригаден генерал от Северна МакедонияSeamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
