български географ From Wikipedia, the free encyclopedia
Жеко Жеков Радев е български географ, първият хабилитиран преподавател по физическа география и основоположник на геоморфоложката наука в България. Той е сред основателите на Българското географско дружество.[1]
Жеко Радев | |
български географ | |
Роден | Жеко Жеков Радев
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Учил в | Софийски университет Хумболтов университет на Берлин |
Научна дейност | |
Област | География |
Работил в | Софийски университет |
Жеко Радев е роден на 31 юли 1875 г. в Нови пазар. Завършва основно и трикласно училище в родния си град. През 1894 г. завършва Шуменското педагогическо училище. Известно време работи като начален учител в Нови пазар, Преслав и с. Върбица, Шуменско. През 1900 г. постъпва като студент по педагогика и философия в Софийския университет. Посещава и лекциите по география на проф. Анастас Иширков и по геология на проф. Георги Златарски. Завършва през 1904 г. Същата година е назначен за гимназиален учител в Бургас. Събира материали за географско изследване на Бургас. През 1906 г. е преместен в София, където преподава в Трета софийска мъжка гимназия. Командирован е за асистент по география в Института по география към Софийския университет. На 1 януари 1909 г. е назначен за редовен асистент и започва работа в областта на физическата география. През 1911 – 1912 г. специализира география в Берлин при професор Албрехт Пенк. По време на Балканската война прекратява специализацията си, а през учебната 1913 – 1914 г. я завършва. След завръщането си от Германия започва реформа в провеждането на упражненията по картография. След това работи по снабдяването на институтската библиотека с необходимите книги по физическа география.[1]
Жеко Радев, наред с Гунчо Гунчев, Еким Бончев, Илия Иванов, Димитър Яранов и др., е основоположник на българската геоморфология. Подробно анализира петрографските и тектонски условия на залягане на изследваните форми на релефа, наред с това се обръща особено внимание на всички природни условия и фактори, оказващи роля в морфогенезата – климат, води, растителност и др. Привърженик е на американската геоморфоложка школа на Уилям Дейвис, както и последовател на идеите на Алфред Пенк и други водещи за времето си учени. Преобладават темите по проблемите на глациалната и карстова геоморфология, а райони на изследване на публикациите му са Рила, Пирин, Родопите, Витоша, Източна и Западна Стара планина и др.[1]
През 1915 г. пише големия си научен труд „Карстови форми въ Западна Стара планина“, който му служи като хабилитация за редовен доцент по физическа география. По-късно същата година чете встъпителната си лекция на тема „Задачи и методъ на геоморфологията“. През юли и август 1916 г. придружава проф. Иширков в научната експедиция в Македония, организирана от Щаба на българската армия; проучванията си отразява в доклада „Физикогеографски особености на Македония и Поморавия“ и в книгата си „Природна скулптура по високите български планини“ (Рила, Западните Родопи, Пирин, Шар, Кораб, Салакова – Караджица и Баба), 1920 г. През 1921 г. е извънреден, а от 1927 г. и редовен професор по физическа география.[2][3]
От 1919 г. е редактор на списание „Естествознание“, което увеличава съдържанието си по география и е преименувано на списание „Естествознание и география“. Той е пълномощник на туристическото дружество „Алеко Константинов“ в Софийския университет. Взема отношение по въпроса на туристическите хижи на Витоша.[1]
Той е сред основоположниците на Българското географско дружество. Дописен член е на Българския археологически институт. През 1921 г. е избран за извънреден професор. През 1923 – 1924 г. специализира в Берлин и Виена. През 1927 г. е избран за редовен професор по физическа география и завежда катедрата по физическа география до смъртта си. От 1927 до 1928 г. е декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет.[1]
Умира на 24 януари 1934 г. от сърдечна недостатъчност в София.[1]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.