Ефрем Каранфилов
български литературен критик From Wikipedia, the free encyclopedia
български литературен критик From Wikipedia, the free encyclopedia
Ефрем Спиридонов Каранфилов е български литературен критик и есеист, учен, академик на БАН.
| Ефрем Каранфилов | |
| Роден | 27 октомври 1915 г. |
|---|---|
| Починал | 23 март 1998 г. |
| Професия | писател, критик |
| Националност |  България |
| Жанр | статия, есе, пътепис |
| Награди | Димитровска награда (1972) |
| Съпруга | Лада Галина[1] |
Ефрем Каранфилов е роден на 27 ноември 1915 година в град Кюстендил.[2] Баща му е от костурското село Кърчища. По майка е внук е на фолклориста Ефрем Каранов и съпруг на писателката Лада Галина. Роден е с фамилия Карамфилов, но използва Каранфилов в чест на дядо си.
Основно и гимназиално образование получава в родния си град. Завършва Военното училище през 1937 г. Службата си започва като взводен командир в тринадесети пехотен рилски полк. От 1940 г. е на служба в Школата за запасни офицери. След 9 септември 1944 г. става началник-щаб на народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“, а по-късно е началник на нейната бойна школа. Завръща се от Втората световна война като капитан. По-късно завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (1947). След това изкарва стаж във военната прокуратура. След това отново служи в Школата за запасни офицери. Уволнява се през 1956 г. с чин полковник. Сътрудничи на списанията „Българска реч“, „Трезвеност“, „Светлоструй“, „Дунавска искра“ и др. От 1938 г. е редовен сътрудник на списание „Философски преглед“. Автор на повече от 600 литературно-критически статии, студии, есета, публицистични материали, пътеписи и др.
Кариерата му на офицер преди 9 септември 1944 г. е причина за неговата „предпазливост“[3], а според други – кариеристично поведение през епохата на социализма. По думите на писателя Георги Марков „цялата негова кариера, и на мнозина други негови колеги, произтича изключително от борбата им да примирят явно непримирими сили – партията и патриотизма“[4].
В края на 50-те години работи като редактор в списание „Пламък“.
През 1961 г. постъпва като научен сътрудник в Института за литература на БАН. През 1967 г. вече е професор там. Между 1972 и 1974 г. е зам.-директор на Единния център за език и литература към БАН. Успоредно с това работи и в системата на Съюза на българските писатели: директор е на издателство „Български писател“ (1966 – 1968), зам.-председател е на СБП (1968 – 1970), секретар е на СБП (1972), главен редактор е на списание „Пламък“ (1970 – 1972), главен редактор е на в. „Литературен фронт“ (1973 – 1980).[5]
В БАН става последователно член-кореспондент (1979) и академик (1989). Директор е на Института за литература при БАН (1982 – 1989).
Посвещава се на изследване на значимите литературни герои в световната и българската литература, както и на самовъзприятието на българите в творбите на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Симеон Радев.
Като литературен критик има свое разбиране за задачите и целите на критиката, което развива в свои статии.[7]
В епохата на социализма е носител на една Димитровска награда (1972), на пет награди на СБП за най-добра книга на годината, на две първи награди на Министерството на народната отбрана, на наградата „Елин Пелин“.[8]
Заслужил деятел на културата (1970). Народен деятел на културата (1974). Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 1995 г.
Улици на негово име има в София, в индустриална зона „Модерно предградие“, и в Кюстендил.
| Цветко Стоянов | Елена | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перса Протич | Иван Каранов (1851 – 1928) | Ефрем Каранов (1852 – 1927) | Ана Златкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страшимир Каранов (1881 – след 1947) | Любен Каранов | Владислав Каранов (1880 – 1965) | Цветан Каранов (1910 – ?) | Недка Каранова (1885 – 1960) | Спиро Карамфилов (1887 – 1934) | Радивой Каранов (1891 – 1925) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Каранов | Тихомир Каранов (1916 – ?) | Ефрем Каранфилов (1915 – 1998) | Лада Галина (1934 – 2015) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Страшимир Каранов (1954 – 2021) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
