френски философ From Wikipedia, the free encyclopedia
Етиен Боно дьо Кондияк (на френски: Étienne Bonnot de Condillac[2]) е френски философ и епистемолог от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като психологията и философията на ума.
Етиен Боно де Кондияк Étienne Bonnot de Condillac | |
френски философ | |
Роден |
30 септември 1714 г.
Лай ан Вал, Франция |
---|---|
Починал |
Гренобъл, Франция |
Религия | Католическа църква[1] |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Школа | Емпиризъм |
Интереси | епистемология, психология |
Текстове | Traité des sensations (1754) |
Повлиян | Джон Лок |
Повлиял | Клод Адриан Хелвеций, Жан-Жак Русо |
Научна дейност | |
Област | Икономика |
Публикации | Le Commerce et le Gouvernement (1776) |
Етиен Боно де Кондияк в Общомедия |
Роден е в Гренобъл и е най-малкият от трима братя. По-големите Жан и Габриел приемат името Мабли, свързано с един от семейните имоти в Лоар. Етиен се идентифицира с друга собственост в Кондияк, Дром и е познат като „Боно де Кондияк“. Като брат си Габриел, Кондияк учи за свещеник (1733 – 1740) и е назначен за игумен на Мюро.
Кондилак посвещава целия си живот, с изключение на интервал от време, в който е съдебно-назначен учител в двора на Парма, на спекулативната мисъл.
В Париж Кондияк е свързан с кръга на Дени Дидро, философа, който организира издаването на Енциклопедия, или тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. Запознава се с Жан-Жак Русо и двамата остават приятели до смъртта на Русо през 1778 г.
Отношенията на Кондияк с неортодоксалните философи не нанасят вреди на кариерата му. Той публикува няколко произведения преди френският съд да го изпрати в Парма, за да обучава херцога сирак, тогава дете на седем години.
При завръщането си от Италия Кондияк е назначен във Френската академия през 1768 г. Противно на всеобщото схващане, че посещава само едно заседание, той е чест участник в заседанията две години преди смъртта си. През последните си години се оттегля във Флукс – малък имот, който купува в близост до река Лоара. Там умира на 3 август 1780 г.
Кондияк смята езика за средството, чрез което сетивата и емоциите се трансформират в по-висши ментални способности. Той вярва, че структурата на езика отразява структурата на мисълта и сравнява идеи със звуците на клавесин. Неговите теории имат голям ефект върху развитието на езикознанието.
Кондияк поддържа идеята за сенсуализма – теория, според която всяко знание идва от сетивата и няма вродени идеи. Кондияк подкрепя експресионистичната теория за езиковото творение, която предвижда основните характеристики на по-късните идеи за езика на германския теоретик Йохан Готфрид фон Хердер (1744 – 1803).
Трудът на Кондияк Le Commerce et le Gouvernement (публикуван през 1776 г., в една година с Богатството на народите на Адам Смит) се опитва да постави икономиката в ясна логическа рамка. Много от трудовете на Кондияк отразяват идеите на популярни физиократи, особено неговият анализ на данъчната структура и предложения за съживяване на икономиката. Той предлага също и друг аргумент, твърдейки че производителите работят, за да бъдат полезни. Повечето физиократи отхвърлят аргумента и идеята е игнорирана чак до преоткриването ѝ от Уилям Стенли Джевънс и Карл Менгер през 1871 г.
В своята теория за vrai prix (истинска цена) Кондияк предлага идеята за човешка история, разделена на две фази: прогрес и упадък. Прогресът е белязан от рационално развитие и употреба на ресурси; упадъкът е белязан от лошо поведение от страна на висшите класи, което постепенно достига до работниците, насърчавайки излишък, лукс и фалшиви цени, които вредят на населението. Кандияк вижда решението на този проблем, като vrai prix – истинска цена, създадена от невъзпрепятстваното взаимодействие между търсене и предлагане, постигната чрез пълна липса на регулации. Според него хората трябва да бъдат учени как да действат според собствения си интерес в свободен пазар, чрез преформулиране на техните разбирания. Защитавайки икономика на свободния пазар, противно на преобладаващата политика на тогаващното време за държавен контрол, Кондияк повлиява на класическо либералната икономическа теория.
В своите Histoire ancienne и Histoire moderne (1758 – 1767) Кондияк демонстрира как опитът и наблюденията върху миналото помагат на човека. Историята не е просто преразказ на миналото, но също така и източник на информация и вдъхновение. Аргументирането и критическото мислене могат да подобрят човек и да унищожат суеверията и фанатизма. По тази причина историята служи като морален, политически и философски учебник, от който човек да се учи как да живее по-добре. Двете истории представляват основната идея на Просвещението в изчистена форма.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.