Естествен отбор
From Wikipedia, the free encyclopedia
Естественият отбор[1][2][3] (среща се и като естествен подбор[4]) е биологичен процес, при който полезните за организма наследствени черти се срещат все по-често във всяко следващо поколение на една популация, а неблагоприятните – все по-рядко, което се дължи на разлики в скоростта на възпроизвеждане на генотиповете. Естественият отбор оказва влияние върху фенотипа (проявените качества на организма); организми с по-благоприятен фенотип имат по-голям шанс да оцелеят и дадат поколение, отколкото други с по-неблагоприятен фенотип. От поколение на поколение се увеличава честотата на генотипа на по-приспособения към условията на средата фенотип. Естественият отбор може да доведе в течение на времето до приспособяване и специализация на организма към определена екологична ниша, което може да завърши с образуването на нов вид. С други думи, естественият отбор е механизмът, чрез който еволюцията се извършва в популацията на даден организъм.
В днешно време естественият отбор е един от крайъгълните камъни на модерната биология. Терминът е въведен през 1859 г. от английския естествоизпитател Чарлз Дарвин. Тогава излиза от печат най-известната му книга „Произход на видовете“ („The Origin of Species“)[5]. В нея естественият отбор е описан по аналогия на изкуствената селекция, практикувана от човека, при която животни с желани качества се отделят, за да бъдат използвани за разплод.
Идеята за естествения отбор се развива във време, когато липсва подробна теория за наследствеността. Когато Дарвин пише за еволюция, естествен отбор и произход на видовете, още нищо не се знае за наследствеността и законите на генетиката. Въпреки че Грегор Мендел, бащата на генетиката, е съвременник на Дарвин, трудовете му остават непознати до началото на 20 век. Обединяването на класическата Дарвинова теория с по-късно направените открития в областта на класическата и молекулярната генетика дава началото на съвременната теория за еволюцията. След време са открити и други механизми на молекулярната еволюция, които също са важни фактори, обуславящи генетичното разнообразие (вж. напр. неутралната теория на Мотоо Кимура). Обаче естественият отбор остава единственото обяснение на адаптивната еволюция.