From Wikipedia, the free encyclopedia
Емил Янингс (алтернативно произношение Емил Джанингс, на немски: Emil Jannings) (23 юли 1884 г. – 2 януари 1950 г.) е немски актьор, популярен в Холивуд през 1920-те. Той е първият носител на Оскар, удостоен с наградата за най-добър актьор на церемонията през 1929 г. Към днешна дата, Янингс все още е единственият германец, печелил Оскар за най-добър актьор. [1]
Известен е със сътрудничеството си с Фридрих Мурнау и Йозеф фон Щернберг, включително „Синият ангел“, с Марлене Дитрих. Филмът е замислен като средство за лансиране на неговата кариера в новата среда на говорещото кино, но Дитрих го засенчва. По-късно Янингс участва в редица филми с нацистка пропаганда, което го прави негоден като актьор след падането на Третия райх.
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1924 | Последният човек | Der letzte Mann | портиер в хотел | Фридрих Мурнау |
| 1926 | Фауст - Германска народна приказка | Faust: Eine deutsche Volkssage | Мефистофел | Фридрих Мурнау |
| 1928 | Последната заповед | The Last Command | великия княз Сергей Александрович | Йозеф фон Щернберг |
| 1930 | Синият ангел | Der blaue Engel | Професор Имануел Рат | Йозеф фон Щернберг |
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
.png){kind=small}
