Елизабет Боуз-Лайън
Кралица на Обединеното кралство / From Wikipedia, the free encyclopedia
Елизабет Боуз-Лайън (на английски: Elizabeth Bowes-Lyon), с пълно име Елизабет Анджела Маргьорит Боуз-Лайън (Elizabeth Angela Marguerite Bowes-Lyon, 4 август 1900 в Хитчин или Лондон – 30 март 2002 в Уиндзорския замък в Бъркшър), е кралица на Обединеното кралство и доминионите на Британската общност от 11 декември 1936 г. до 6 февруари 1952 г. като съпруга на крал Джордж VI. Тя е и последната императрица на Индия от 1936 г. до разпускането на Британска Индия през август 1947 г. След смъртта на съпруга е официално известна като „кралица Елизабет, кралицата-майка“[3], за да не бъде обърквана с дъщеря ѝ кралица Елизабет II.
Елизабет Боуз-Лайън Elizabeth Bowes-Lyon | |
кралица на Обединеното кралство и на британските доминиони | |
портрет от Ричард Стоун, 1986 | |
Родена |
Хитчин, Великобритания |
---|---|
Починала | |
Погребана | Уиндзор, Великобритания |
Религия | Англиканство |
Управление | |
Период | 11 декември 1936 – 6 февруари 1952 |
Коронация | 12 май 1937 г. |
Предшественик | Мери Тек |
Наследник | Елизабет II |
Герб | |
Семейство | |
Род | Боуз-Лайън по рождение Уиндзор по брак |
Баща | Клод Джордж Боуз-Лайън |
Майка | Сесилия Кавендиш-Бентинк |
Съпруг | Джордж VI (26 април 1923 – 6 февруари 1952)[1][2] |
Деца | Елизабет II[1] Маргарет, графиня на Сноудън[1] |
Подпис | |
Уебсайт | www.royal.uk/queen-elizabeth-queen-mother |
Елизабет Боуз-Лайън в Общомедия |
Родена в семейство на британски благородници, Елизабет става известна през 1923 г., когато се омъжва за принц Албърт, херцог на Йорк, вторият син на крал Джордж V и кралица Мери. Двойката и техните дъщери Елизабет и Маргарет въплъщават традиционните идеи за семейство и обществена служба.[4] Херцогинята поема различни публични ангажименти и става известна с неизменно ведрото си лице.[5]
През 1936 г. съпругът ѝ неочаквано става крал като Джордж VI, когато по-големият му брат Едуард VIII абдикира, за да се ожени за разведената американка Уолис Симпсън. След това Елизабет става кралица-консорт. Тя придружава съпруга си на дипломатически обиколки във Франция и Северна Америка преди началото на Втората световна война. По време на войната нейният привидно несломим дух оказва морална подкрепа на британската общественост. След войната здравето на съпруга ѝ се влошава и тя овдовява на 51 години. По-голямата ѝ дъщеря – 25-годишната Елизабет, става новата кралица.
След смъртта на кралица Мери през 1953 г. Елизабет е смятана за матриарх на британското кралско семейство. В по-късните си години тя е постоянно популярен член на семейството, дори в моменти когато други кралски особи страдат от ниско ниво на обществено одобрение.[6] Тя продължава да води активен обществен живот само няколко месеца преди смъртта си на 101-годишна възраст, седем седмици след смъртта на по-малката ѝ дъщеря, принцеса Маргарет.