![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/MUexperiment.png/640px-MUexperiment.png&w=640&q=50)
Експеримент на Милър-Юри
From Wikipedia, the free encyclopedia
Експериментът на Милър-Юри[1] е химичен експеримент от 1952 г., който симулира условията, за които по това време се счита, че са преобладавали в ранната история на Земята, с цел изследване на теорията за химичния произход на живота. По това време е популярна хипотезата на Александър Опарин и Джон Холдейн, че предполагаемите условия на първобитната Земя са благоприятни за протичане на химични реакции, в които от по-прости неорганични прекурсори се синтезират по-сложни органични съединения. Считан е за класически експеримент в изследванията на произхода на живота.[2] Проведен е от Стенли Милър и Харолд Юри в Чикагския университет и по-късно в Калифорнийския университет, Сан Диего и е публикуван през 1953 г.[3][4][5]
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/59/MUexperiment.png/640px-MUexperiment.png)
След смъртта на Милър през 2007 г., учените изследват запечатаните епруветки, запазени от първоначалните експерименти, и показват, че в тях се съдържат повече от 20 различни аминокиселини, създадени в хода на първоначалните опити. Това число значително надвишава първоначално докладваното от Милър, и е повече от 20-те, които възникват по естествен път в природата.[6]Последните доказателства сочат, че ранната атмосфера на Земята вероятно е имала различен състав от газа, който Милър използва в експеримента си, но пребиотичните опити продължават да произвеждат рацемати на прости до сложни съединения при различни условия.[7]