From Wikipedia, the free encyclopedia
Едуард Морган Форстър (на английски: Edward Morgan Forster) е английски писател. Издаден е като Е. М. Форстър.
| Едуард Морган Форстър Edward Morgan Forster | |
 Портрет от Дора Карингтън, около 1924 г. | |
| Роден | 1 януари 1879 г. |
|---|---|
| Починал | 7 юни 1970 г. Ковънтри, Англия |
| Професия | писател |
| Националност | Англия Великобритания |
| Активен период | 1901 – 1970 |
| Жанр | любовен роман, съвременен роман |
| Направление | реализъм, символизъм, модернизъм |
Повлиян от
| |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Едуард Морган Форстър в Общомедия | |
Едуард Морган Форстър е роден на 1 януари 1879 г. в Мерилеборн, Лондон, Англия, в семейството на Едуард Форстър и Алис Уичело. Баща му умира, когато е на 2 години. Наследява значителна за времето си сума от бащината си пралеля Мариане Торнтън, което позволява на семейството да живее и да поддържа бъдещата си кариера. Учи в училището в Тънбридж в Кент, и в Кралския колеж в Кеймбридж в периода 1897 – 1901 г. В колежа се присъединява към интелектуалното дискусионно общество известно като „Кръг Блумсбъри“.
След дипломирането си пътува с майка си в континентална Европа, а през 1914 г. посещава Египет, Германия и Индия. През това време написва всичките си произведения, макар някои от тях да са публикувани значително по-късно.
Първият му роман, „И ангелите не смеят да пристъпят“, е публикуван през 1905 г. Следват още няколко – „The Longest Journey“, „Стая с изглед“ и „Хауардс Енд“, в които иронично и задълбочено показва класовата разлика и лицемерието на британското общество в началото на 20 век. Личният му порив към разбиране и съпричастност може да бъде сполучливо обобщен в епитафията на романа „Хауардс Енд“ – „Само свържете ...„.
По време на Първата световна война е доброволец към Международния червен кръст и служи в Александрия, Египет.
През 1920 г. отново посещава Индия като частен секретар на махарджата на Девас. След завръщането си в Англия завършва последния си роман „A Passage to India“ (Пътуване до Индия) публикуван през 1924 г. В романа разглежда връзката между Изтока и Запада, видян през призмата на Индия в по-късните дни на британския Радж. С него постига най-големия си успех и е удостоен с мемориалната литературна награда „Джеймс Тейт Блек“.
В периода на 30-те и 40-те години е успешен водещ на Радио Би Би Си. По време на Втората световна война прави седмична рецензия на книги по поръчка на Джордж Оруел. В този период от творческата си кариера се насочва главно към документалната литература, биографичната литература и мемоаристиката.
През 1946 г. е избран за почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж.
Вижданията на Форстър като светски хуманист са в основата на работата му, като често изобразява преследването на лични връзки, въпреки ограниченията на съвременното общество. Отбелязва се употребата на символизъм като техника в романите му и е критикуван за привързаността си към мистицизма. За произведенията си е удостоен с орден за заслуги от кралица Елизабет през 1969 г.
Едуард Морган Форстър умира след серия от инсулти на 7 юни 1970 г. в Ковънтри, Англия.
Част от произведенията му са публикувани посмъртно. Последният му роман „Морис“ с хомосексуална тематика е издаден малко след смъртта му, а романът „Arctic Summer“, който остава незавършен, през 1980 г.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
