From Wikipedia, the free encyclopedia
Единаковци или Единаково (на македонска литературна норма: Единаковци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Единаковци. | Единаковци Единаковци | |
| — село — | |
  Единаковци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Демир Хисар |
| Географска област | Демир Хисар |
| Надм. височина | 670 m |
| Население | 338 души (2002) |
| Пощенски код | 7240 |
| МПС код | BT |
| Единаковци в Общомедия | |
Селото е разположено на 670 m надморска височина на левия бряг на река Църна, на 7 km източно от общинския център Демир Хисар. Землището на Единаковци е 8,7 km2, от които обработваемите площи са 345,3 ha, пасищата заемат 345,3 ha, а горите 178,8 ha.[1]
При изграждане на селски къщи са открити останки от късноантично селище – няколко питоса, много монети, фрагменти от керамичти съдове и покривни керемиди.[1]
В XIX век Единаковци е село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. Гробищната църква в селото „Свети Никола“ е от 1884 година.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Единаковци има 300 жители, всички българи християни.[3] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Единаковци има 30 български къщи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Единаковци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 66 къщи.[5]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Единаковци има 320 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
През 1961 година Единаковци има 588 жители, които през 1994 намаляват на 384,[8] а според преброяването от 2002 година селото има 338 жители, от които 337 се самоопределят като македонци и един непосочен.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 387 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
В селото има Основно училище „Гоце Делчев“ до V отделение, филиално училище на ОУ „Гоце Делчев“ – Демир Хисар.[1]
Блаже Цветанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[10] Георги Мицев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[11] Гьоре Кочов, български революционер от ВМОРО[12] Коте Атанасов Котески, участник в Илинденско-Преображенското въстание[13] Коте Николов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[14] Коте Мицев Котев, български революционер от ВМОРО[12] Нешко Спасовски, участник в Илинденско-Преображенското въстание[13] Павле Колев Ортаков, български революционер от ВМОРО[15] Петре Тръпчев, участник в Илинденско-Преображенското въстание,[13] ранен при превземането на хюкюмата в Крушево[16] Спиро Христов, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[17] Цветан Николов Мирчев, български революционер от ВМОРО[18]Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
