български футболист From Wikipedia, the free encyclopedia
Евгени Вълев Янчовски е бивш български футболист, полузащитник, а впоследствие треньор по футбол. Една от най-големите фигури в историята на Берое (Стара Загора).[1]
Евгени Янчовски | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Роден | Евгени Вълев Янчовски 5 септември 1939 г. (на 85 г.) | ||||||||
Пост | Полузащитник | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . |
Олимпийски игри | ||
---|---|---|
Мексико 1968 | футбол |
Като футболист играе 14 сезона за Берое от 1960 г. до 1974 г. Рекордьор на клуба по участия в А група – 341. Като треньор извежда Берое до шампионската титла през сезон 1985/86.
Родом от село Търнава, Белослатинско, Янчовски започва да играе още в ученическите си години за местния футболен клуб Любимец. След това преминава в Ударник (София), а докато отбива военната си служба носи екипите на Балкан (Ботевград) и Левски (Карлово).[2]
През 1960 г., на 21-годишна възраст, е привлечен в Берое (Стара Загора), където вече играе брат му Петко Янчовски. Остава в клуба 14 години до приключване на футболната си кариера през 1974 г. Изиграва общо 341 мача в А група, в които бележи 32 гола. С Берое е двукратен носител на Балканската купа през 1968 г. и 1969 г., двукратен финалист за националната купа през 1967/68 и 1972/73, както и бронзов медалист в шампионата през 1971/72. „Заслужил майстор на спорта“ от 1968 г. Награден със сребърен орден на труда през 1968 г. Носител на купата за индивидуално спортсменство през 1972 г. За Берое има 10 мача и 2 гола в евротурнирите (4 мача и 1 гол за КНК и 6 мача с 1 гол за Купата на УЕФА).
Между 1963 г. и 1968 г. Янчовски изиграва 16 мача за националния отбор, в които бележи един гол. Включен е в състава на България за световното първенство в Англия'66, но не влиза в игра по време на шампионата. Сребърен медалист от Олимпийските игри в Мексико'68. Бележи единственият си гол за България на 2 октомври 1968 г., непосредствено преди началото на олимпиадата, в контрола срещу Гана, която е спечелена с 10:0.[3]
Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
---|---|---|---|---|
1960/61 | Берое | А група | 17 | 2 |
1961/62 | Берое | А група | 26 | 5 |
1962/63 | Берое | А група | 30 | 7 |
1963/64 | Берое | А група | 26 | 2 |
1964/65 | Берое | А група | 29 | 1 |
1965/66 | Берое | А група | 28 | 1 |
1966/67 | Берое | А група | 29 | 2 |
1967/68 | Берое | А група | 26 | 4 |
1968/69 | Берое | А група | 28 | 5 |
1969/70 | Берое | А група | 18 | 1 |
1970/71 | Берое | Б група | ? | ? |
1971/72 | Берое | А група | 31 | 2 |
1972/73 | Берое | А група | 32 | 0 |
1973/74 | Берое | А група | 21 | 0 |
Янчовски завършва ВИФ „Георги Димитров“ и през 1976 г. започва треньорска кариера в школата на Берое, където работи 3 години. През 1979 г. поема Чирпан и го извежда до 5-о място в Южната Б група през сезон 1981/82. Впоследствие е назначен за старши треньор на елитния Сливен, когото класира за евротурнирите през 1984 г. През сезон 1984/85 е начело на втородивизионния Хасково.
През лятото на 1985 г. Янчовски е назначен за старши треньор на Берое на мястото на Петко Петков. През сезон 1985/86 извежда клуба до историческа първа титла на България. Остава начело на Берое до февруари 1987 г., когато е сменен с партийно решение след загуба с 0:5 от Славия (София). Води общо състава в 46 мача за първенство, от които 25 победи, 13 загуби и 8 равни, при голова разлика 78:65.
През сезон 1987/88 Янчовски е старши треньор на Спартак (Варна), след което поема втородивизионния Черноморец (Бургас). Извежда „акулите“ до промоция в А група и финал за Купата на България, който е загубен с 0:3 от ЦСКА.
През лятото на 1989 г. Янчовски поема кипърския Алки (Ларнака). Бил е също старши треньор на Розова долина (Казанлък) и Ботев (Враца).
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.