Духовен учител
From Wikipedia, the free encyclopedia
Духовен учител е наименование за човек, който пряко или непряко възпитава, обучава и наставлява друг човек или група от хора в учението на някоя (обикновено религиозна или свързана с религията) система от знание, вярвания и ритуали.
Често терминът се употребява по отношение на личност (историческа или митологична), която е създател или епоним на дадено религиозно учение. В някои религиозни и културни системи съществува практика на установяване на духовно учителство с оглед на предаване на знание и религиозен опит от поколение на поколение. Така в някои шамански общности съществува практика на чиракуване при учител преди инициацията и посвещаване в шаманството [1], същото важи и за много Ведически секти, където „гуро“ обучава ученици. Духовният учител може да бъде и институционализиран, както е в Будисткия монастицизъм. Със секуларизацията на индустриалната епоха духовното учителство започва да се променя и да придобива нови и осъвременини форми и практики.
- Фигурни, които в съвремнния свят се смятат за основатели на религии, почитани от много хора като големи духовни учители – Иисус Христос (християнство), Буда – (будизъм), Мохамед – (ислям), Лао Дзъ – даоизъм.
Съществуват и духовни учители, които са по един или друг начин последователи на гореизброението, но основатели на различни течения като Мартин Лутер – стартирал простестанската реформация, Джоузеф Смит, основателят на мормонството, Уилям Милър, основател на баптизма, Джордж Фокс, основоположник на квакерите, Бодхидхарма – основателят на дзен, Лев Николаевич Толстой – основател на толстоизма, и други.
- В модерната епоха съществуат духовни учители, които създават нови учения с различна степен на оргиналност и заемки от други предимно езотерични религиозни системи. Сред някои от най-популярните са Елена Блаватска, Рудолф Щайнер, Петър Дънов, Гурджиев.
- Също така духовен учител може да бъде човек представляващ вече утвърдена религиозна система или някой, който не оставя систематизирани знания.