From Wikipedia, the free encyclopedia
Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.[1] Данни за провинцията са включени в глава десета от книга III на трактата Geographia на Клавдий Птоломей, където авторът описва тази римска провинция в периода след Дакийските войни на император Траян.[2]
| Долна Мизия Moesia Inferior | |
| — Римска имперска провинция — | |
| 86 г. – 314 г. | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Европа |
|---|---|
| Столица | Марцианопол |
| управител | Легат |
| История | Античност |
| |
| Днес част от |  България Румъния |
По време на дакийските войни на император Домициан (85 – 89 г.), сенатската провинция Мизия е разделена на западна и източна провинции: Moesia Superior и Moesia Inferior. Граница между двете новообразувани провинции е река Цибрица в дн. Монтанска област. При император Траян, части от днешна Румъния са добавени към Moesia Inferior.
Долна Мизия се намира по долното течение на река Дунав и е гранична имперска провинция, разположена южно от Дунавския лимес. Територията на провинцията обхваща днешна Северна България (без Видинско) и Северна Добруджа. По-важни долномизийски римски градове с ранг на колония или муниципиум са:
Абритус; Дуросторум; Марцианопол; Никополис ад Иструм; Нове; Новиодунум; Одесос; Томис; Калатис; Улпия Ескус;Провинцията се администрира от следните управители с ранг на легат:
Марк Корнелий Матерн (85 – 89 г.), Луций Тетий Юлиан (88), Секст Октавий Фронтон (92), Луций Юлий Марин (94), Гней Помпей Лонгин (94 – 97), Квинт Помпоний Руф (99), Маний Лаберий Максим (100 – 102), Квинт Фабий Постумин (102 – 104), Авъл Цецилий Фаустин (103 – 105), Луций Фабий Юст (105 – 108), Публий Кавлий Руф (110 – 112), Квинт Помпей Фалкон (118), Гай Брутий Презенс (124 – 128), Секст Юлий Север (129 – 131), Марк Антоний Хибер (133), Юлий Крас (140 – 142; 146 – 148), Луций Квадроний Вер (142 – 146) Гай Прастина Месалин (148 – 151), Тит Витразий Полион (156 – 159), Авидий Касий (161), Марк Понтий Лелиан (167), Публий Елвий Пертинакс (177) Луций Аврелий Гал (202 – 205 г.)След административната реформа на Диоклециан (упр. 284 – 305) провинцията попада в окрупнения диоцез Тракия.[3]
Тъй като Мизия е граничен регион, районът трябваше да бъде охраняван от римски войски, чиито легионални лагери са построени по поречието на река Дунав. Няколко гръцки градове изплуваха близо до устието на река Дунав, а другите главни градове на Мизия израснаха от легионерските лагери по поречието на река Дунав – например Синдинунум (сега Белоград). Те също имат доста гръцки елементи в населението си, като се има предвид преобладаващо гръцкият състав на легионите там.
Мизия е процъфтяваща провинция, тъй като излишната пшеница от Черноморския регион винаги е била сигурна, че има пазар в Римската империя. В интериора на провинцията процъфтява селското стопанство и овощарството, а в Стара планина има минерално богатство. Провинцията страда тежко от варварските нашествия през III век, а когато съседната провинция Дачия беше изоставена на около 270, нейните жители бяха прехвърлени до голяма степен в Мизия. През 4 век също са приети като федерати и българите. Въпреки тези трудности, Мизия остава част от Източна Римска империя до 7 век.[4]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
