Додона

Додона (на старогръцки: Δωδώνᾱ, Dōdṓnā; Δωδώνη, Dōdṓnē; Dodona) е светилище и оракул в Епир,^[1] почитан в цяла Древна Гърция. Намира се на километър източно от Зица в близост до Янина.

Додона Δωδώνη
Изглед от булевтериона в Додона
Местоположение
Додона Местоположение в Гърция 39.546389, 20.787778
Страна	Гърция, Епир
Ном	Янина
Археология
Вид	град и светилище
Период	II хилядолетие пр. Хр – 391 – 392 г.
Епоха	от микенската до римската епоха
Изоставен	391 г.
Додона в Общомедия

Крилат кон от Додона, края на 6 век пр.н.е., сега в Лувър

Оракул

Смята се, че оракулът на Додона е най-старият в днешна Гърция и след Делфи е най-значимият оракул на древногръцкия свят. Жриците му правели прорицания под свещен дъб, слушайки шумоленето на листата му. Херодот съобщава, че е разговарял с три жрици от Додона и че прорицателското изкуство в Додона е сходно с това в Тива в Древен Египет.^[2]

Култове

В светилището се изпълнявал култ към Зевс и Херакъл.

Мястото било свещено за пеласгите и молосите.

История

Омир споменава Додона в Илиада (книга XVI, ред 234) и Одисея (книга XIV, ред 327).^[1]

Около Додона в Античен Епир се формира съюз на племена – Епирската лига – по-известна като Молоска лига.

Древното селище на Додона е опожарено от римляните през 168 г. пр.н.е. Свещеният дъб е отсечен през 369 г., след което светилището запада и бива забравено.

Археологически изследвания

План на разкопките на К. Карапанос (1878)

Първите археологически разкопки в Додона започват през 1875 г., водени от гръцкия археолог Карапанос. Следват Сотириади, Евангелидес, Дакарис и др.

Източници

1. Dodona | ancient site, Greece // Енциклопедия Британика. 15 февруари 2018. Посетен на 28 януари 2019. (на английски)
2. Херодот. История. София, Нов български университет, 2010. ISBN 978-954-535-618-6. с. 125. 2.55; 2.57

• Херодот, Илиада, 1,56; 2,54 – 2,57; 5,88.
• Страбон, 7,7,10

Литература

• Werner Ekschmitt, Antike Orakelstätten I: Das Orakel von Dodona. In: Antike Welt. 29, 1998, S. 13 – 18
• Heinz-Günther Nesselrath, Dodona, Siwa und Herodot – ein Testfall für den Vater der Geschichte. In: Museum Helveticum. 56, 1999, S. 1 – 14 (online).
• Veit Rosenberger, Griechische Orakel. Eine Kulturgeschichte. Theiss, Stuttgart 2001, ISBN 3-8062-1562-6
• Martina Dieterle, Dodona. Religionsgeschichtliche und historische Untersuchungen zur Entstehung und Entwicklung des Zeus-Heiligtums (= Spudasmata. Band 116). Olms, Hildesheim 2007, ISBN 978-3-487-13510-6 (Online).

Външни препратки

• A. E. Housman, „The Oracles“
• C. E. Witcombe, „Sacred Places: Trees and the Sacred“ Архив на оригинала от 2009-12-13 в Wayback Machine.
• Harry Thurston Peck (1898). Harper's Dictionary of Classical Antiquities, s.v. „Dodona“.
• Joe Stubenrauch – Dodona: Pathways to the Ancient World Архив на оригинала от 2005-04-22 в Wayback Machine.
• www.dodoni.gr Архив на оригинала от 2016-11-25 в Wayback Machine.